Фирмен профил
Фирмен профил
Сдружение „Социален център“- Бургас приключи проект „Технологии по рециклиране и образование за околна среда”. Това каза за Радио „Фокус” – Бургас Марионела Стоянова, председател на сдружението. Тя уточни, че по този проект сдружението е било партньор с още 7 организации от други Европейски държави. „Най-важното беше, че нашите потребители, лица със специфични потребности, участваха в серия от обучения за опазване на околната среда. Особено внимание беше обърнато на опазването на Черно море, затова как да използваме рециклирани материали за изработване на различни сувенири“, каза Стоянова. Тя уточни, че в творческата работилница на сдружението се използват като ресурс за изработка на сувенири- вестници, пластмасови опаковки и капачки, които са останали от различни използвани вече предмети. „Чрез това ние искаме да възпитаме в нашите потребители едно по-внимателно отношение към околната среда. Опитваме се да отправяме послания да не замърсяваме и да пазим природата по-дълго чиста“, посочи Стоянова. По нейните думи, сдружението непрекъснато търси възможности да участва в различни проекти, които да са свързани със социалното включване, на лицата със специфични потребности в обществения живот. „Непрекъснато търсим партньори и организации от България и чужбина. Предстои ни да реализираме едно партньорство с помощно училище за деца с увреждания от Турция. Целта ние е да направим обмяна на опит с наши колеги, както и да се срещнем с тяхната целева група“, каза още Стоянова.
Правителството прие изменения и допълнения в Наредбата за батерии и акумулатори и за негодни за употреба батерии и акумулатори. С промените, които транспонират европейска директива, се въвежда забрана за продажба на батерии, съдържащи кадмий и живак.
Европейската директива забранява предлагането батерии или акумулатори, които съдържат повече от 0,0005% живак и повече от 0,002% кадмий. Министерството на околната среда и водите подчертава, че на пазара има подходящи заместители като никел-металхидридните и литиево-йонните батерии.
Новата наредба добавя и уточняващи текстове, свързани с регистрацията на лицата, пускащи на пазара батерии и акумулатори, с цел въвеждане на единни изисквания за всички държави членки на Европейския съюз.
Автомобилните гуми са направени от синтетичен каучук, който се получава от нефт – ценен и изчерпаем ресурс. Днес човечеството трябва да достигне върхове в изобретателността си, за да удовлетвори нарастващото търсене на енергия, да намери нови начини за справяне с отпадъците и да намали замърсяването на околната среда. Рециклирането на излезли от употреба автомобилни гуми е добър начин за справяне с тези проблеми. То спестява енергия и ресурси и щади природата. В България е забранено депониране на гуми в общински депа, както и тяхното неконтролирано събиране и изгаряне. Според йерархията за управление на отпадъците с приоритет е рециклирането, следвано от изгаряне с оползотворяване на енергията. Изгарянето не е рециклиране. То не възстановява материалите. Към него се преминава, ако другите възможности са изчерпани, за да се възстанови енергия. Ще разгледаме тенденциите и възможностите в приоритетните стъпки за управление на стари гуми. Рециклирането на отпадъчни автомобилни гуми може да се разглежда в две категории: механично рециклиране и повторна употреба на получените модифицирани форми и химично разделяне на гумите с възстановяване на различните материали, от които са направени. Механичното рециклиране и директното използване на гранули от скрап или на цели гуми има предимството, че продуктът намира друго приложение, без необходимост от големи инвестиции. Възможностите за друга употреба са много – в асфалтови смеси, за меки повърхности на детски площадки, за противоерозионни, укрепващи, дренажни съоръжения и много други. Химическото разграждане на старите гуми е по-различен метод на рециклиране с допълнителното предимство, че при него се получават съставните материали на гумата в отделни потоци. Това е механизъм за обръщане на производствения процес в обратна посока и получаване на изходните материали. Тези материали (пиролизно течно гориво, аналог на петрола; метал; твърд въглероден остатък и висококалоричен пиролизен газ) след това могат да се продадат, да се използват за производство на енергия и на различни продукти. Регенериране Излезлите от употреба гуми могат да се регенерират. Това е едно частично рециклиране, тъй като само износената част от гумата – протектора, се заменя. Скелетът е създаден така, че издържа повече от един живот на гумата и си остава. Получената възстановена гума може да се използва отново, след като при вулканизация новият протектор е образувал здрава връзка със скелета. Тази техника удължава експлоатацията на гумите, като използваните материали и енергия са много по-малко отколкото при производство на нова гума. Регенерирането е приоритетна стъпка в управлението на отпадъчни гуми, тъй като подпомага минимизиране на образуваните отпадъци и прави възможна повторната употреба на продукта. Регенериране следва да се извършва в съответствие със строгите условия, установени в техническите подзаконови актове, чрез сертифицирани компании, които са в съответствие с разпоредбите и законите. В ЕС има единни условия за одобрение на всяка инсталация за регенериране на гуми. ECE Regulations 108 се отнася за производството на регенерирани пневматични гуми за леки автомобили и ремаркета за тях, а ECE Regulations 109 се отнася за производството на регенерирани пневматични гуми за товарни автомобили и ремаркета за тях и гуми за автобуси. Гуми за леки автомобили могат да бъдат рециклирани само веднъж, докато гуми за камиони и самолети гуми, благодарение на своята силна структура, могат да бъдат рециклирани неколкократно (за камиони обикновено до 4 пъти, а за самолетни - до 10 пъти), при условие че стандартите за качеството са изпълнени. Регенерирането на гумите е от полза за околната среда, тъй като свежда до минимум образуването на отпадъци и увеличава срока на експлоатация на гумите, като по този начин отлага тяхното обезвреждане. От гледна точка на генериране на отпадъчни гуми, важно е да се отбележи, че гумите могат да бъдат рециклирани само ограничен брой пъти, така че регенерирането редуцира общия обем на отпадъци от гуми, които вече не могат да се рециклират. Рециклиране при условия на околната среда. Излезлите от употреба автомобилни гуми могат да се използват и цели в други приложения, но ако се шредират, каучукът има доста повече възможности за употреба. Един от начините за физическо рециклиране е при условия, близки до тези на околната среда, т.е. без да се прилага охлаждане за подпомагане раздробяването на гумата. Тук гумите се подлагат на няколко физични обработки. Първо се нарязват в шредер до размери на парчетата 50mm, след това парчетата гума влизат в гранулатор, където размерите им се намаляват до 10mm. На следващата стъпка се отстранява стоманата с магнитен сепаратор, както и влакнестата фракция чрез вибрационни сита и въздушна сепарация. Накрая гранулата се шлифова до получаване на размери 0,6-2mm.
Това рециклиране може да се организира в големи, напълно автоматизирани заводи за преработка с капацитет от порядъка на 65 000t обработвани гуми за година и приемане на всички видове пневматични гуми (включително от леки, лекотоварни, товарни автомобили и земекопни превозни средства). Заводите произвеждат гумени гранулати и прах с висока еднородност и чистота и като допълнение - стоманена фракция, готова за претопяване в стоманодобивни заводи. Цялата продукция гумени гранулати може да е с размери под 2.0mm. Технологията има недостатък, че генерира шум и прах, и потреблението на енергия е интензивно (120-125kWh/t). За да се гарантира здравето и безопасността на работниците, машините трябва да бъдат оборудвани с подходящи вентилационни системи, противопожарни системи и аварийно прекъсване на захранването на цялото оборудване. Мястото за съхранение на гранулата се пази от достъп на слънчева светлина. Криогенно рециклиране При този процес цели гуми или парчета от тях се охлаждат до температура -1200С като се използва течен азот. При тази температура, гумата се отделя лесно от метала и става крехки като стъкло. Така намаляването на размера на парчетата може да бъде осъществено лесно чрез раздробяване и смилане. Този тип третиране улеснява шлайфането, отстраняването на фибри и получаването на по-чист продукт. Често за тази технология се цитира ниската енергоемкост, тъй като с понижаване на температурата се понижава и работа, необходима за разрушаване и гранулиране на каучука. Този извод обаче не е много коректен – необходимата работа действително се понижава почти два пъти при понижаване на температурата до -1200С, но затова се изисква значително количество хладилен агент (течен азот). А енергията която е необходима за производство на течен азот превишава тези икономии. Необходимо е да се вземе предвид и това, че при криогенното гранулиране се получават гранули с гладка повърхност и са необходими допълнителни химически и физически модификации, което също увеличава енергоемкостта на процеса. Подобна технология се счита за целесъобразна единствено там, където има големи мощности за получаване на течен азот. Технологии на девулканизация Съществуват различни технологии на девулканизация, при които каучукът от гумата, с помощта на механични процеси, топлинна енергия и химикали, се превръща в състоянието, в което може да се смесва, обработва и вулканизира отново. Принципът на метода на девулканизация се състои в разцепването на междумолекулните връзки в каучука, например въглерод-сяра (CS) и/или сяра-сяра (SS). Регенериран каучук се използва за производството на продукти, чиито механични свойства отстъпват на тези на оригинала. Девулканизацията може да се проведе с химически технологии, микровълнови процеси и ултразвук. Химическата девулканизация е процес, в който частиците се смилат и се смесват с реагенти в реактор при температура приблизително 180°С и налягане 15 бара. След като реакцията приключи, продуктът се филтрува и се суши за отстраняване на нежелани химични компоненти, след което се опакова. В ултразвуковите процеси гуменият гранулат се зарежда в бункер и впоследствие се подава в екструдер. Той механично бута и дърпа каучука. Това механично действие прави частиците по-меки. След това омекотеният каучук се транспортира през екструдера в камера, където се излага на ултразвукова енергия. Комбинацията на топлина, налягане и механична енергия, обработва каучука до постигане на различна степен на девулканизация. Процесът на микровълнова девулканизация прилага топлинна енергия бързо и равномерно в отпадъчната гума. Вулканизираният каучук, изложен на микровълново третиране, обаче трябва да бъде с полярна структура, за да може микровълновата енергия да се абсорбира в степен, достатъчна за ефективна девулканизация. Термо-химично разлагане – пиролиза Пиролизата на стари автомобилни гуми е основна тенденция в безотпадното им рециклиране. Наименованието на техниката идва от гръцките думи „пир” (огън) и „лизис” (отделяне). Това е процес на термично разлагане, което се провежда в отсъствие на кислород или при условия, в които концентрацията на кислород е достатъчно ниска, за да не причини горене. Обикновено се прилага налягане, а температурата е 400-7000С. Съвременните техники, които извършват термично разлагане на полимерите в гумите в екзотермична атмосфера, произвеждат масла, които са пряко сравними в стойностите на вискозитета и калоричността си с дизел и бензин. Синтетичният газ, получен от тези техники, има калорична стойност, равна на пропан. Една фабрика, преработваща 3600t негодни гуми годишно, ще извлече от тях над 1000t пиролизно масло, въглерод на прах и метан, както и 360t стоманена тел. Обикновено от общото количество суровина се получават около 38-40% течни гориво, 25% твърд въглеводороден остатък или сажди, 5-10% метален скрап и 20-25% пиролизен газ. Този газ може да се използва за работата на реактора, да се съхранява или ако няма условия за това, остатъка трябва да се изгори във факел, защото съдържа вредни газове. В примерна схема на пиролизен завод за рециклиране на гуми те първо се почистват и постъпват в пиролизатор. Там се движат в противоток на горещи димни газове. Тези газове се обогатяват на пиролизни газове и маслени пари и напускат пиролизатора. Горещите газове се охлаждат в маслоотделител при температура 60°С. Маслото от газа кондензира и се отвежда като готов продукт в резервоар. Охладените пиролизни газове се поемат от вентилатор и се подават в горивната камера, където изгарят в богат на водна пара въздух с температура 1100°С. Използва се водната пара от димните газове. Перспективи в инфраструктурни приложения Каучуковият гранулат от стари гуми може да се използва за различни инфраструктурни приложения. Едно от тях е като изкуствена трева и като пълнител в изкуствени покрития за спортни терени. Гумените гранулати заместват успешно нови материали като етилен пропилен-диен-мономер и термопластични еластомери в такива приложения. Международната федерация по футбол препоръчва използването на тези изкуствени тревни покрития заради предсказуемото поведението на топката, по-ниските разходи за поддръжка, липсата на зависимост от вода и положителния социален профил, тъй като могат се произведат на скромна цена. Освен това подобни покрития са еластични и намаляват шума, което ги прави много подходящи за детски площадки за игра, лекоатлетически писти и други спортни повърхности. Каучуковият гранулат се смесва с полиуретан и най-горния слой често се боядисва. Европейският съюз е издал задължителни стандарти (EN 1177) за еластичността на повърхности на обществени игрища. Друго приложение на модифицирани гумени материали се очертава в бетона. Полимер-модифицираният бетон подобрява усвояването на енергията на удара и намалява образуването на пукнатини. В редица страни такъв бетон се използва за изграждането на магистрални бариери. Още една възможност е използване на гумения гранулат в пътните настилки. В САЩ, Западна Европа и Бразилия гранулирани материали, получени от отпадъчни гуми се използват в развитието на гумено-модифициран асфалт чрез сухи и мокри процеси. В сухите процеси, гумен прах се добавя директно в асфалта, причинявайки реакция между каучука и битума. В мокрия процес гуменият прах се използва като модификатор за битума и се добавя свързващо вещество Идеалният размер на частиците за мокри методи варира от 0,6mm до 0.15mm. Материалът трябва да се нагрява до температури между 1490С и 1900С преди уплътняване. Това прави процеса по-скъп, отколкото при конвенционален асфалт, а е вероятно и отделяне на емисии на токсични вещества по време на производство и на приложение. Предимствата са, че гумените добавки в асфалта намаляват шума от превозните средства, правят движението по-безопасно при мокри условия и увеличават експлоатационния срок на асфалта. Стари гуми (цели или преминали раздробяване) се използват и в инженеринг на сметища. Техническите препоръки в ЕС обаче са те да бъдат използвани само във временни решения и никога да не бъдат част от постоянните функционални единици на депото, защото крият риск от пожар. Временните приложения могат да включват: събиране на инфилтрат; защитен слой за геотекстил; дренажен слой на депото и временни пътища. Рециклиран материал от гуми има добра перспектива в противоерозионни приложения. В крайбрежни зони той може да се използва за контрол на ерозията за поглъщане на енергията, създадена от движеща се вода както от водното тяло, така и от дъждовете. Отпадъчни гуми също се прилагат в рекултивацията на ерозирали дерета и малки каньони чрез укрепване на склоновете и изграждане на противоерозионни бариери, които след това се озеленяват.
Преди около 10 години вълна от кражби на тръби и други метални принадлежности от ВиК мрежата заля Шотландия, която местните хора нарекоха „великият канализационен грабеж". Това масово хулиганство съвпадна от една страна с програмата за масирана подмяна на канализационната система на страната, но и с бума на стоковите пазари, предизвикан от ненаситното търсене на суровини от Китай. Цените на металите скочиха, а това доведе и до бум на кражбите на метален скрап в целия свят, припомня The Economist.
Африка се напълни с китайски инженери, в Австралия беше избран премиер, който говори китайски език, а развиващите се страни от Аржентина до Зимбабве се радваха на бърз растеж на цените на селскостопанските им земи и концесиите на техните мини. Този бум беше стимулиран и от слабия долар (с американската валута се оценяваше практически всичко, което се добива от земята).
В момента ситуацията е в точно обратната посока. Рязко поскъпналият долар силно удари цените на суровинните стоки, като много от тях вече са под навита отпреди 10 години. Не всички пазарни активи бяха сполетени от подобна печална съдба. В същото време никога от края на 90-те години на миналия век цените на суровините не са били толкова ниски в сравнение с тези на акциите.
Американската икономика се възстановява, но не толкова уверено бързо, така че да принуди крадците да свалят бронзовите камбани от китайските храмове и да ги изнася за САЩ, където да ги продава за скрап.
Ефектът от възстановяването на Америка е съвсем нищожен в сравнение със забавеното търсене от Китай - между другото страната все още купува около половината от световното производство на метал, включително желязо, алуминий и цинк, посочва британското списание The Economist.
Истинско проклятие за производителите стана свръхпроизводството на почти всички суровини. Независимо от това, те продължават да се държат така, сякаш не знаят, че има свръхпроизводство. Инвестициите в добива и производството на суровинни стоки продължават, което още повече задълбочава кризата, която, според някои експерти, може да продължи най-малко десет години.
Анализаторът от Goldman Sachs Джеф Кюри казва, че ако се съди по предишния цикъл на стоковата криза, може да се очаква до 10 години да бъде преодоляно свръхинвестирането.
Експертите смятат, че не всички цени на суровинни стоки ще се движат в еднаква посока. Стойностите на въглищата започнаха да спадат през 2011 г. Цените на петрола се държаха високо до средата на 2014 г. Докато селскостопанските стоки зависят изключително много от природата. Остават обаче притесненията за икономическите перспективи, които в Китай се засилиха много през последните няколко седмици, до голяма степен заради срива на фондовия пазар и най-вече от неочакваната девалвация на юано през този месец.
От началото на годината цените на почти всички основни стоки (енергийни, индустриални метали и земеделски култури), отбелязват намаление от порядъка на 10-20%. Пренасищането на стоковия пазар се извършва поради три основни причини. Първата е свързана с надеждата на производителите да оптимизират разходите си, така че да бъдат в състояние да поддържат за дълго време негативния ефект от спада на цените. На второ място, големите играчи, като принцовете от повечето държави от ОПЕК и транснационалните добивни корпорации, се стремят да увеличат своя дял на пазара. И накрая - наличието на свободни средства за инвестиции.
В крайна сметка всички посочени проблеми ще се задълбочат. Някои от производителите на шистов петрол и газ ще бъдат притиснати в ъгъла, ако цените на петрола и природния газ, добивани по конвенционален начин не престанат да падат. Според оценка на Deutsche Bank около 15% от най-рисковите кредитополучатели в САЩ са енергийните компании. Смята се, че цена по-ниска от $55 за барел американски суров петрол може да доведе до финансов крах, а в момента борсовите котировки на „черното злато" са под тези стойности. ОПЕК вече има своите „заболели", като Венецуала, Нигерия и Либия.
Въпреки че най-новата вълна от колапса на цените на петрола не е завършила, Саудитска Арабия, най-големият производител на петролния картел, все още не е отговорила на призивите за намаляване на производството. По-рано този месец кралството пусна облигации и привлече $5 млрд. от дълговия пазар, за да компенсира спада на приходите от износа на петрол.
В Америка скоро ще завърши автомобилния сезон и потреблението на бензин и дизел рязко ще намалее. Ако Конгресът одобри следващия месец ядреното споразумение с Иран, пазарът ще бъде залят с ирански петрол.
Първите ефекти за задълбочаване на кризата вече са налице. Glencore, един от най-големите доставчици в света на въглища и други суровинни стоки, обяви на 19 август огромни загуби.
Президентът на компанията Айвън Глазенберг остро разкритикува конкурентите, които не желаят да намалят производството, определяйки сегашните борсови котировки като "необосновано ниски."
Не бива да се забравя и един много важен закон на икономиката. Когато цените падат достатъчно ниско и доста дълго време, производството в края на краищата се намалява, както вече се случи с никела. В ситуация на стагниращ суровинен пазар петролните и добивните корпорации поглъщат по-малките компании и закриват своите нерентабилни подразделения. И след като това приключи, може да започне новият десетгодишен цикъл, прогнозира The Economist.
Изследователите по света разработват всякакви методи за добиване на биогориво от целулозни отпадъци като зърнен фураж и дървесни влакна, предлагайки намалено въздействие върху околната среда без конкуренция с хранителните култури. Сега едно ново изследване проучва възможността за превръщането на отпадъците от производството на вино в биогориво. Това решение също не изисква засаждането на нови култури.
Новата алтернатива се изследва от докторанта Кендал Корбин в Школата по земеделие, храни и вино при университета в Аделаида, Австралия. Тя се е заела да анализира състава на гроздовите джибри – твърдите остатъци от направата на вино, като например кожи, семена и дръжки.
Проучването е установило, че в сухо тегло между 31-54 процента от гроздовите джибри се състоят от въглехидрати. От това количество между 47 и 80% са разтворими във вода.
Корбин разгледала сортовете Каберне Совиньон и Совиньон Блан. Тя се поинтересувала и как може да се направи предварително третиране на гроздовите джибри с киселина и ензими, за да се повиши ефективността на процеса. Използването на киселини и ензими позволява един тон гроздови джибри да бъде превърнат в до 400 литра биоетанол. Без тези добавки повечето от наличните в гроздовите джибри въглехидрати също могат да се превърнат директно към етанол чрез ферментация, но с добив на до 270 литра от тон. Останалата част може да се използва като тор или фураж.
„Използването на растителна биомаса за производство на течни биогорива може да бъде трудно заради структурно комплексния й характер, който не е лесен за разбиване“, казва Корбин. „Гроздовите джибри са лесно достъпни, може да се закупят евтино и са богати на вида въглехидрати, които лесно ферментират“.
Нов инициативен комитет, чиято цел е да превърне София в зелена столица на Европа, планира да засади един милион нови дървета на територията на града. "Около 15 хиляди декара земи пустеят в т.нар. "зелени клинове", в междублоковите пространства и в периферията. Някои са превърнати в сметища, други са територия на незаконни строежи", пишат в писмо до медиите от комитета, в който влизат експерти от “Грийнпийс” - България, „Велоеволюция“, Българска соларна асоциация, Фондация Екообщност, Сдружение „Див Рошков“, Българско дружество за защита на птиците,Инициатива "Зелени релси в София", Био Град София и Хранкооп - София под координацията на "Група Град".
"Програмата за масово залесяване ще подобри значително качеството на въздуха – постижение, особено ценно във време, когато София оглавява класациите на градовете с най-мръсен въздух в Европа. Наличието на повече зеленина ще доведе и до намаляване на шума - друг проблем, заради който в момента Европейската комисия води наказателна процедура срещу България. Всичко това обаче е само началото. Новите Зелените зони ще увеличат над 4 пъти парковата среда на София, ще насърчат биоразнообразието в района, давайки местообитание за птици и други диви животни, характерни за региона. Някои от тези зелени зони могат да се свържат с подстъпите на околните планини, осигурявайки зелени „коридори“ за излаз към откритата природа. Тази идея е заложена в градоустройствения план на София още през 1938 г. от плана на Мусман, който описва представите си за София като "град-градина", казват още от инициативния комитет.
От там са внесели и предложение до кмета Йорданка Фандъкова да внесе кандидатурата на столицата в конкурса "European Green Capital 2018", който се организира от Европейската комисия (ЕК).
Въпреки настоящото позициониране на София в класацията на европейските зелени градове на предпоследно място, неизползваните природни ресурси на града са толкова големи, че разпознаването им и използването им могат да променят драматично позицията на София в това глобално съревнование", смятат те.
Останалата част от платформата, която предлагат, включва: нова градоустройствена стратегия, насочена към екологично развитие, мащабна програма за велосипедна и пешеходна инфраструктура, споделени и електрически автомобили, интелигентно адаптивно управление на паркирането, план за контрол на шума и замърсяването на въздуха и водите, програми за споделена слънчева енергетика, целеви инвестиции в сектора на ВЕИ и постигане на 50% дял до 2030 г., програма за опазване на водите, почвите и зелените системи, насърчаване на градска зелена икономика и зелени стартъпи, подпомагане на градско земеделие и фермерски пазари, програма за развитие на градски екотуризъм и развитие на връзките с Витоша, програма за насърчаване на намаляването на отпадъците, компостиране и рециклиране.
Изследователите по света разработват всякакви методи за добиване на биогориво от целулозни отпадъци като зърнен фураж и дървесни влакна, предлагайки намалено въздействие върху околната среда без конкуренция с хранителните култури. Сега едно ново изследване проучва възможността за превръщането на отпадъците от производството на вино в биогориво. Това решение също не изисква засаждането на нови култури.
Новата алтернатива се изследва от докторанта Кендал Корбин в Школата по земеделие, храни и вино при университета в Аделаида, Австралия. Тя се е заела да анализира състава на гроздовите джибри – твърдите остатъци от направата на вино, като например кожи, семена и дръжки.
Проучването е установило, че в сухо тегло между 31-54 процента от гроздовите джибри се състоят от въглехидрати. От това количество между 47 и 80% са разтворими във вода.
Корбин разгледала сортовете Каберне Совиньон и Совиньон Блан. Тя се поинтересувала и как може да се направи предварително третиране на гроздовите джибри с киселина и ензими, за да се повиши ефективността на процеса. Използването на киселини и ензими позволява един тон гроздови джибри да бъде превърнат в до 400 литра биоетанол. Без тези добавки повечето от наличните в гроздовите джибри въглехидрати също могат да се превърнат директно към етанол чрез ферментация, но с добив на до 270 литра от тон. Останалата част може да се използва като тор или фураж.
„Използването на растителна биомаса за производство на течни биогорива може да бъде трудно заради структурно комплексния й характер, който не е лесен за разбиване“, казва Корбин. „Гроздовите джибри са лесно достъпни, може да се закупят евтино и са богати на вида въглехидрати, които лесно ферментират“.
Износът на България е отчел ръст от 1 млрд. евро за първите пет месеца на годината, стимулиран от експорта на цветни метали, на суровини за производството на храни, както и на други суровини и материали. Показателят е достигнал размер от 9,393 млрд. евро, като година по-рано се е изчислявал на 8,419 млрд. евро, става ясно от статистиката на Българската народна банка (БНБ).
Данните показват, че за периода януари - май 2015 г. има увеличение от 20,3% до 168,6 млн. евро на износа на мед и изделия от мед, от 22,1% до 164,8 млн. евро на електрически машини и апарати и от 38,3% до 70,9 млн. евро - на житни растения. От друга страна намалява експортът на чугун, желязо и стомана с 56,3 млн. евро, както и на облекла - с 30,5 млн. евро.
Изчисленията на Централната банка сочат, че износът за Европейския съюз (ЕС) отчита ръст на годишна база с 646,5 млн. евро или с 12,2%, като делът му в общия износ се увеличава до 63,1%. Най-голямо нарастване има при експорта за Германия. Той се е увеличил със 131,4 млн. евро или с 12,3% през първите пет месеца на годината. Намаление от 10,1 млн. евро пък е отчетено при този за Франция.
Износът за държавите извън ЕС се увеличава на годишна база с 326,7 млн. евро, но делът му в общия експорт намалява от 37,3% за януари - май 2014 г. до 36,9% за същия период на настоящата година. Най-голям принос за нарастването на износа има този за Турция.
От статистиката на БНБ става ясно, че вносът за периода януари - май 2015 г. възлиза на 10,753 млрд. евро. Показателят отчита увеличение с 456,5 млн. евро спрямо същите месеци на миналата година.
WWW.BAR-BG.ORG | 6
Основен принос за нарастването на импорта имат групите руди, други инвестиционни стоки и други суровини и материали.
Вносът от ЕС е с ръст от 376,9 млн. евро или от 7,3 на сто, като делът му в общия внос се увеличава от 50,2 на сто за януари - май 2014 г. до 51,6 на сто за същия период на 2015 г. Най-много нараства на годишна база вносът от Германия – със 191,2 млн. евро или със 17,7 на сто, а с 29,6 млн. евро намалява този от Гърция.
При импорта от трети държави е отчетено увеличение със 79,6 млн. евро. Най-голям принос за ръста на вноса има този от Китай. От друга страна този от Русия намалява.
