Фирмен профил
Фирмен профил
Община Габрово В началото на тази седмица се състоя традиционното високопланинско почистване, което тази година се проведе в природен парк „Българка“ и национален парк „Централен Балкан“. Сдружението „За Земята“ заедно с повече от 60 доброволци почистиха местността Узана. Почистването беше реализирано с подкрепата на Община Габрово и Регионалното депо за неопасни отпадъци. Инициативата обхвана голям периметър от Узана, откъдето бяха събрани 2480 кг. отпадъци, от които 780 кг. излезли от употреба гуми. Всички отпадъци бяха сортирани по вид – пластмаси, хартия и гумени изделия, и предадени за рециклиране. Община Габрово благодари на доброволците и напомня, че неправомерното изхвърляне на отпадъци подлежи на санкция!
В цял свят нивата на рециклиране са ниски и ако сегашните темпове се запазят до 2050 година в окена ще има повече пластмаса, отколкото риба. Това твърдят активисти, взели участие "Седмицата на нулевите отпадъци". Те посочват няколко начина, по които да намалим използването на пластмасата замърсяваща планетата и подклаждаща климатичните промени, предава "Ройтерс", цитирана от БТА. В предложенията попадат използването на стъклени или метални сламки за многократна употреба. Причината е, че пластмасовите сламки са твърде малки, за да бъдат рециклирани и са сред най-големите замърсители на плажовете. Угарките от цигари са най-честите замърсители на околната среда. Активистите посочват, че те не са биоразградими и се приемат за токсичен отпадък. Препоръчва се и да се използват чаши, бутилки и пазарски чанти за многократна употреба, Според данни на "Гардиън" ежедневно по света се купуват по 1 милион пластмасови шишета и също толкова чаши. Найлоновите пликове за частично или напълно забранени в над 40 държави по света, последната от които е Кения. Една от причините е, че тези пликове попадат в коремите на птици, костенурки, делфини и китове, , както пълнят пълнят стомасите им, докато не умрат от глад. По данни на Световната банка на ден всеки човек планетата произвежда над 1 килограм отпадъци, като се очаква цифрата да расте в следващите 15 години. За това активистите предлагат и повече хора да започнат да компостират боклук. Според тях, когато отпадъците бъдат изпратени до депата от остатъците се отделят метан - газ, който е по-силен от въглеродния диоксид, допринасящ за глобалното затопляне. Същевременно компостът може да се използва за отглеждане на цветя, дървета или храна.
Тревожно писмо е изпратил кметът на Оряхово Росен Добрев до колегите си от общините, които извозват отпадъците в регионалното депо за неопасни твърди битови отпадъци в Оряхово. В него се казва, че първата клетка на сметището вече е запълнена и тъй като втората още не е построена, се съветват кметовете на общините Козлодуй, Бяла Слатина, Мизия, Кнежа, Борован и Хайредин да намерят алтернативен начин за складиране на боклука от техните територии. Всъщност заплахата е конкретна, тъй като е посочено, че в края на този месец – септември, капацитетът на клетката ще бъде окончателно изчерпан и буквално след броени дни няма да има къде да се извозва и изхвърля боклука. Депото беше построено през 2005 година и първата клетка в него е пусната в експлоатация през месец август, като негов стопанин е Община Оряхово, но ще се ползва от още 6 общини. Същата година е стартирало и изграждането на втората клетка, но строителството не е стигнало до никъде и заради липса на финансиране е спряно през 2009 година. Година по-късно операторът е подал заявление до Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) за безвъзмездно помощ за довършването на клетката, за което трябват 1 749 355 лева. През миналата и тази година с нови писма до Министерски съвет, екоминистерството и областния управител са искани средства за строителството, но отговор не е получен досега. Проектният капацитет от 124 260 тона на първата клетка е бил изчерпан още през месец юли миналата година. Започната е обаче процедура за увеличаване на капацитета с още 24 320 тона, но само до декември 2016 година са били запълнени около 8 000 тона от допълнителнително разрешените количества. За това и през тази година стопанинът – Община Оряхово иска ново увеличение на капацитета на клетката с още 20 480 тона. Процедурата обаче е дълга и още няма подобно разрешение. Макар в момента все още да се извозват и приемат битовите отпадъци от общините членове на Регионалното сдружение за управление на отпадъци - регион Оряхово, предварителните изчисления на стопанина показали, че клетката ще бъде запълнена до края на септември и тогава няма да се примат вече боклукчийските камиони.
© "За Земята" Със спада на цените на петрола през последните години, печалбата от рециклирането също спадат. В момента в редица държави е по-евтино да се правят нови пластмасови продукти от петрол, отколкото използваните веднъж стоки да се рециклират в нови продукти. Тази тенденция води и до много малък дял на рециклиране на пластмасата в световен мащаб (едва 9%) и огромно количество пластмаса в океаните (79% отива в сметището или попада в природата), както показват данните от скорошно проучване за глобалното производство на пластмаси. Над 5 трилиона частици пластмаса плуват в световния океан, сочат изчисленията на учените. Това замърсяване е сериозен риск за морските животни, които поглъщат пластмаса или се задушават, омотани в опаковки. Прогнозите са, че количеството пластмаса ще надхвърли това на рибата до 2050 г. В момента "пластмасовата супа" е мащабен проблем, сложен за овладяване. На фона на тази тъжна статистика, добрата новина е, че редица компании решават да събират този морски боклук или да го предотвратят като намират начин да използват различните видове пластмасови отпадъци от моретата и океаните – от стари риболовни принадлежности, мрежи и въжета до парчета твърда пластмаса и микропластмаси от водата, за да изработват от тях нови продукти. За смисъла от каузата им разказва Ocean Deeply. Продукти, които в момента се произвеждат от рециклирана океанска пластмаса са шишета за шампоани, скейтборд, слънчеви очила, спортни обувки, спортни облекла, изтривалки и рогозки, бижута... Някои от фирмите, които са се включили в почистването на океанската пластмаса, съобщават окуражаващи данни за количествата морските отпадък, който не отива на сметището или в океана. Преди четири години Cape Porpoise Trading Company в американския щат Мейн започва да изработва изтривалки от старите рибарски въжета, събирани от рибарите още преди те да бъдат изгубени или изоставени в морето. От начало на работата си, компанията е продала около 6500 рогозки. Керин Бърнет, собственик на компанията обяснява, че с работата си са спасили океаните от над 18 000 кг въжета от сметища и океана. © Cape Porpoise Trading Company Компанията се свързва с рибарите чрез социалните медии, за да събира от тях ненужните им въжета. Въпреки че им предлагат заплащане на килограм, много рибари предоставят въжетата си безплатно. © Cape Porpoise Trading Company Bureo произвежда скейтборди и слънчеви очила като рециклира риболовни мрежи в Чили, които иначе биха били изоставени в океана. Компанията за спортно облекло Адидас си партнира с организация за опазване на океаните Parley. Резултатът от съвместната им работа "Adidas x Parley", е че вадят морски отломки и го използват за изработката на спортни обувки. И това са част от добрите примери на бизнеси, които виждат смисъл и полза да се включат в спасяването на океаните от пластмасата, преди тя да е погълнала рибата и живота на моретата, от който в крайна сметка зависим ние хората.
Всеки човек на планетата произвежда над 1 килограм отпадъци на ден и се очаква тази цифра да нарасне през идните 15 година, според Световната банка.
Загрижени хора, на които им е омръзнало да слушат как правителствата и бизнесът реагират на кризата с боклуците, замърсяващи планетата и подклаждащи климатичните промени, все повече взимат проблема в свои ръце.
По време на "Седмицата на нулеви отпадъци" ето няколко начина да намалите отпечатъка си върху околната среда, препоръчани от Reuters:
- Откажете се от пластмасовите сламки: Само в Съединените щати всеки ден се използват 500 милиона пластмасови сламки, сочат данни на активисти.
Сламките често са твърде малки, за да бъдат рециклирани и са сред най-големите замърсители на плажовете, а могат и да свършат в стомасите на костенурките.Пластмасовите сламки за еднократна употреба обаче могат лесно да бъдат заменени от сламки от неръждаема стомана или стъклени за многократна употреба.
- Носете бутилка за вода и чаша за кафе, които са за многократна употреба: Всяка минута по света се купуват един милиона пластмасови шишета, според данни на "Гардиън".
Нивата на рециклиране са ниски, а активистите твърдят, че при сегашния темп до 2050 година в океана ще има повече пластмаса, отколкото риба.
Многократното употребяване на бутилка за вода и чаша за кафе може да спести пари - много вериги кафенета като Starbucks предлагат отстъпки на клиентите, които си носят собствена чаша.
- Използвайте пазарска чанта за многократна употреба: Миналата седмица Кения се присъедини към група от над 40 държави, забранили напълно, частично или обложили с данък употребата на найлонови торбички. Сред тях са Китай, франция, Руанда и Италия.
Много пликчета плуват в океана и задушават костенурки и морски птици, както и пълнят стомасите на делфините и китовете с отпадъци, докато те не умрат от глад.
Много супермаркети вече предлагат алтернативи като "многократни" найлонови торбички, торбички от канаваца и от памучни материи.
- Започнете да компостирате: Когато бъдат изпратени на депото за отпадъци, остатъците от храна отделят метан - газ, който е по-силен от въглеродния диоксид, допринасящ за глобалното затопляне.
Чрез компостирането, което изисква малко кошче с отвор на кухненския плот и може да се извършва в апартаменти, хранителните отпадъци се превръщат в питателна почва. Тя може да се използва за отглеждане на цветя, дървета или храна.
- Спрете цигарите: Угарките са най-често изхвърляният артикул по целия свят и се приемат за токсичен отпадък, вредящ на водоснабдяването и попадащ в хранителната верига. Изгорелите фасове не са биоразградими и са направени от малки парчета пластмаса.
Второто издание на конкурс "ЕКООБЩИНА", организиран от Френското посолство в България, привлича все по-голям интерес от страна на представителите на местната власт. Мотивирани от резултатите от миналогодишната инициатива, голяма част от областните градове са подали документи за участие в конкурса. И през 2017 г. броят на малките общини, които ще се борят за приза, значително надвишава общините с население над 40 000 жители. Над 37 общини подадоха повече от 50 кандидатури, с които се представят конкретните общински политики в четирите категории "Устойчиво управление на водите", "Устойчиво управление на отпадъците", "Енергийна ефективност на сградите" и "Устойчива мобилност". Подобно на първото издание на конкурса и през 2017 г. категорията "Устойчиво управление на отпадъците" е най-атрактивна сред общините. Общо 24 броя са подадените въпросници в тази област, като пет от тях са на общини с население от над 40 000 жители, а 19 са общините с население под 40 000 жители. Втората най-предпочитана категория, спрямо броя на подадените кандидатури, е посветена на енергийната ефективност. За отличието в нея ще се борят четири общини с население от над 40 000 жители и 10 общини с население от под 40 000 жители. Някои от общините са подали документи и в четирите категории, което е доказателство за активната работа и установени добри практики във всички измерения на устойчивото развитие. Подаването на попълнените въпросници в четирите категории бе последният етап от състезателната част на конкурса "ЕКООБЩИНА" 2017. През месец септември жури от специалисти в различните области ще оценява кандидатурите. В края на процеса ще бъдат отличени по две общини лауреати във всяка една от четирите категории. Официалната церемония по награждаването ще се проведе през октомври, като на нея се очаква да присъстват представители на правителството и местната власт. Лауреатите ще получат специалните награди -учебно пътуване във Франция за двама представители на общината, осигурени от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от Министерството на околната среда и водите. Те ще имат за цел да представят на местната администрация добрите практики и да установят ползотворни двустранни отношения. Корпоративни партньори на проекта са "Рено Нисан" България, Saint-Gobain Weber България, Schneider Electric България, "Софийска вода" АД, част от "Веолия". И тази година компаниите спонсорират конкурса, като по този начин декларират подкрепата си за устойчивото развитие и добрите практики на местната власт.
Все още не е ясно какво е въздействието й върху здравето
"Гардиън"
Замърсяване с микрочастици пластмаса е открито в питейната вода в страни по цял свят, а учените искат спешни изследвания за въздействието им върху здравето на хората.
Проби от питейната вода от над 12 страни са били анализирани при разследване на Орб Медия. Общо 83% от пробите са били замърсени с нишки пластмаса. Най-високо ниво на замърсяване е в САЩ - в 94 на сто от пробите, включително от вода, взета от сгради на Конгреса, от централата на агенцията за защита на околната среда и Тръмп Тауър в Ню Йорк. Следващите страни с най-голяма степен на замърсяване са Ливан и Индия. Европейските страни - Великобритания, Германия и Франция, са били с най-ниските нива на замърсяване, но все пак става дума за открита пластмаса в 72 на сто от пробите. Средният брой нишки, открити във всяка проба от 500 мл, варира от 4.8 в САЩ до 1.9 в Европа.
Новите анализи показват повсеместното разпространение на замърсяването с микрочастици пластмаса в околната среда. Предишно изследване беше фокусирано върху замърсяването на океаните с пластмаса и изводите бяха, че вероятно хората приемат пластмаса чрез морската храна.
"Имаме достатъчно данни от наблюденията над дивите животни и влиянието на нишките върху тях, за да сме обезпокоени", казва д-р Шери Мейсън, експерт по мископластмаса в Щатския университет на Ню Йорк, която е ръководила анализите за Орб. "Щом те въздействат на дивите животни, как да смятаме, че не биха имали някакво въздействие и върху нас?", пита тя.
Отделно малко проучване в Ирландия, оповестено през юни, също откри замърсяване с микрочастици пластмаса в проби от питейна вода и кладенци. "Не знаем какво е влиянието им върху здравето и затова трябва да сме предпазливи и да вложим достатъчно усилия сега, веднага, за да разберем какви са истинските опасности за хората", казва д-р Ан Мари Махон от Института по технологии Гълуей-Мейо, ръководител на проучването. Според Махон две са принципните опасения: за много малки пластмасови частици и за химикали или патогени, които могат да се приютят в микрочастиците пластмаса. "Щом фибрите са там, е възможно да има и наночастици, които не можем да измерим", казва тя. "Ако те са на нанониво, могат да проникнат в клетките, а това значи, че могат да проникнат в органи и това може да е обезпокоително", допълва Махон. Анализите на Орб са "хванали" частици с размер над 2.5 микрона, 2500 пъти по-големи от наночастиците.
Микропластмасата може да привлече бактерии, намиращи се в канализацията. "Някои изследвания показват, че има повече опасни патогени в микропластмасата, когато водоизточникът е в близост до пречиствателни станции", казва Махон.
Знае се, че микрочастиците пластмаса съдържат и абсорбират токсични химикали, а проучване върху диви животни е показало, че те се освобождават в тялото. "Отдавна е ясно, че пластмасата отделя тези химикали, а червата помагат за доста бързото им отделяне в организма", казва проф. Ричард Томпсън от университета в Плимут. Негови проучвания са открили микрочастици пластмаса в една трета от рибата, уловена във Великобритания.
Размерът на глобалното замърсяване с пластмаса едва започва да се изяснява. Проучвания в Германия откриха нишки и остатъци от пластмаса във всички 24 бири, които са тествали, а също и в меда и захарта. В Париж през 2015 г. учени откриха, че има микрочастици и във въздуха, падащи на земята. Така, изчислиха те, годишно върху града се утаяват от 3 до 10 тона нишки. Замърсяването, естествено, е и във въздуха в домовете на хората.
Проучването беше водено от професора по обществено здраве от Кингс Колидж в Лондон Франк Кели. Той обявява през 2016 г. пред парламента: "Ако ги вдишваме, те потенциално биха замърсили с химикали долните части на белите ни дробове и дори биха могли да влязат в кръвообращението ни". По повод данните на Орб Кели смята, че е нужно спешно проучване, което да определи до каква степен поглъщането на частици пластмаса е рисково за здравето.
В новото проучване са изследвани 159 проби, като е използвана стандартната техника за отстраняване на замърсяването от други източници и е представено в университета в Минесота. Пробите са от цял свят, включително Уганда, Еквадор и Индонезия. Как микрочастиците се озовават в питейната вода засега е мистерия. Атмосферата е очевиден източник - с нишки, отделяни от ежедневното облекло и от триене на дрехи и килими. Сушилните също са потенциален източник - в САЩ почти 80% от домакинствата имат такива. "Ние определено смятаме, че езерата и други водоизточници може да се замърсени от атмосферата", казва Джони Гаспери от университета Кретей в Париж, който е правил проучванията в града. "Това, което наблюдавахме в Париж, показва, че има огромно количество нишки в атмосферата", допълва той.
Нишки пластмаса могат да се изливат във водните басейни - скорошно проучване откри, че с всяко пускане на пералня може да се изхвърлят 700 000 нишки в околната среда. Дъждовете също могат да пренасят замърсяването, което може да обясни защо са замърсени домашни кладенци в Индонезия.
В Бейрут, столицата на Ливан, водните запаси се формират от естествени извори, но 94% от пробите са били замърсени. "Проучването едва се докосва до повърхността, но изглежда проблемите са дълбоки", казва Хусам Хауа от консултантската агенция, събирала местните проби за Орб.
Настоящите стандартни системи за преработка на водата не филтрират всички микрочастици пластмаса. "Никъде те не са отстранени 100%. Нишките са с диаметър 10 микрона и би било крайно необичайно да има филтрация на такова ниво в системите за пречистване на водата, които ползваме", казва Махон.
Бутилираната вода може би също не е алтернативата. Нишки пластмаса са открити и в няколко проби на бутилирана вода в САЩ.
ЕПИДЕМИЯ
Почти 300 милиона тона пластмаса се произвеждат ежегодно и при едва 20% рециклиране голяма част от нея замърсява въздуха, почвата и водите. Проучвания сочат, че 8.3 милиарда тона пластмаса са произведени от 50-те години на XX век насам, а тези отпадъци са превзели околната среда. "Задушаваме екосистемите с пластмаса и съм много обезпокоен, че ще има последствия, за които ще разберем, когато е твърде късно", коментира проф. Роланд Гейер от университета на Калифорния и Санта Барбара.
Според Ан Мари Махон новите анализи на питейната вода развяват червения флаг, но далеч повече работа е необходима, за да са отговори на резултатите, да се открият източниците на замърсяване и да се оценят възможните вреди за здравето. "Пластмасата е много удобна, но трябва да се подобри драстично управлението на отпадъците. Ние имаме нужда от пластмасата в живота си, но нанасяме големи щети, като я захвърляме по толкова безгрижен начин", казва Махон.
Бургас посрещна с голям интерес световноизвестния ветроходен кораб "Rainbow Warrior" на екоорганизацията "Грийнпийс". Повече от 2000 хиляди души, сред които и много деца, посетиха уникалния плавателен съд, акостирал на Морската гара по време на двата дни на отворени врати. По време на тридневния престой се проведоха информационен тур с гид на кораба, филмови вечери, форум за общини и туристически бизнес, както и визита на директори на детски градини от града. Кметът на община Бургас – Димитър Николов и председателят на Комисията по околна среда и води в НС - Ивелина Василева стъпиха на палубата на екологично проектирания кораб и призоваха към ограничено ползване на пластмасови изделия и опазване на природата. © Greenpeace Bulgaria © Greenpeace Bulgaria На борда на ветрохода беше проведена и специална среща с директори на няколко бургаски детски градини. Целта на визитата е свързана с националната кампания на екологичните организации "Грийнпийс" и "За Земята" - "Свободни от пластмаса", която се стреми да прекрати порочната практика за употреба на пластмасови посуда и прибори в детските заведения. В близост до акостиралия ветроход, в Морското Казино бе проведен и форум за общини и туристически бизнес "Черноморие, свободно от пластмаса", чиято цел бе да се обсъдят възможности за намаляване на замърсяването с пластмаси. На състоялото се събитие заместник кметът Руска Бояджиева представи добрите практики на Община Бургас – градските чешмички, мобилни пунктове за вторични суровини и т.нар. "Кучемати", които срещу пластмасова бутилка предлагат в замяна кучешка храна. Визитата на "Rainbow Warrior" е свързана основно с кампанията на екологичните организации "ГрийнПийс" и "За Земята" - "Свободни от Пластмаса", която цели намаляване на замърсяването с пластмаси във водните басейни. Начело с целите на националната инициатива ще бъде осъществена научна и изследователска дейност в Черно море, която ще бъде реализирана съвместно с учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания и Института по океанология към БАН. Високо технологичното оборудване на "Rainbow Warrior" ще позволи да се направят изследвания за натрупване на отпадъци и наличие на мрежи в защитени зони , както и ще се проучи състоянието на екосистемите. Главните виновници за замърсяването в Черно море са пластмасовите опаковки от чипс и вафли, пластмасовите бутилки и техните капачки, както и найлоновите торбички. Над три тона отпадъци на ден навлизат в него от българските брегове, според изследвания на учени. © Greenpeace Bulgaria © Greenpeace Bulgaria "Rainbow Warrior" е трето поколение кораб на "Грийнпийс", като неговият първи предшественик, който е бил потопен от бомбен взрив през 1985 г. е участвал в редица акции, някои от които спиране на ядрени тестове в Тихия океан, блокиране на въглищни пристанища и залавяне на бракониери извършващи унищожителен риболов. Строителството на новия ветроход на "Грийнпийс", който ще гостува у нас, е започнало в корабостроителница в Полша, завършено е в Бремен – Германия и през 2011г. е пуснат по вода в пристанището в Хамбург. Създаден е от едни от най-добрите корабни инженери в света, за да може да претендира за единствения плавателен съд, който освен екологично съобразен е и специално пригоден за проучване на моретата и океаните по света, както и за борба с техните замърсявания. Със своята 55-метрова А-образна мачта "Rainbow Warrior" плава основно на вятър и може да издържа много повече от традиционните мачти за същия тип кораби. Еко-характеристиките на 340 тонния гигант включват още: форма на корпуса, проектирана специално за изключителна енергийна ефективност; Електрическа система за движение (7 възела само за 300 кВ); Изчерпателна екологична оценка на кораба; Най-високи екологични стандарти на всички двигатели (IMO Клас-II); Нотация за "зелен клас" със "Зелен паспорт"; Нотация за клас за доброволна защита на околната среда; Третиране на вредните газове, минимизиране на емисиите на азотни окиси и прахови частици; Биологично третиране на отпадната и сива вода; Централна система за зареждане на горива и масла за предотвратяване на разливи; Система за боядисване съобразена с околната среда.
