Фирмен профил
Фирмен профил
Министърът на енергетиката Теменужка Петкова и изпълнителният директор на ДП РАО Диян Петров дават старт на строителството на хранилището. Система от тръбопроводи улавя всяка капка вода Ниско- и средно радиоактивен отпадък на държавата ще се погребва в следващите 60 години в хранилище, чийто строеж започна във вторник в близост до оградата на АЕЦ “Козлодуй”. След запълването на националното хранилище с ядрения отпадък, което ще продължи 60 години, в продържение на 300 години той ще пребивава под контрол. Първата копка, 12 г. след решението на правителството за построяването, направиха министърът на енергетиката Теменужка Петкова и директорът на държавното предприятие “Радиоактивни отпадъци” Диян Петров. 12 г. от решението до началото, тъй като това сложно и плашещо хората съоръжение е минало през търсене на площадка на цялата територия на страната, анализирани са 12 места. Това означава геоложки, хидрогеоложки, геолого-физични, геохимични, инженерно-геоложки и прочее изследвания. Докладът по ОВОС е оспорван от еколози и след решение на ВАС е преработван. Обсъждан е в 11 населени места у нас, както и в Крайова, Румъния, консултиран е с 90 заинтересувани страни. Сега вече няма възражения. Най-подходящата площадка се оказала “Радиана”, която е в двукилометровата охраняема зона на атомната централа. Хранилището ще бъде върху 440 декара площ. Мястото, на което ще се съхраняват контейнерите с отпадъци, ще е едва 5% от територията, или около 20 декара. Националното хранилище ще бъде от приповърхностен траншеен тип с капацитет от 138 200 куб. м. Траншеите са на дълбочина 12 м, то ляга върху 5 м льособетонна възглавница. Състои се от няколко стоманобетонни вкопани конструкции (модули), разделени от вътрешни преградни стени на отделни камери. В тези камери ще се складира радиоактивният отпадък, който ще се погребва за 300 години. Ядреният боклук е предварително опакован в стоманобетонни кубове 2 х 2 х 2 метра. Такива контейнери има вече 1500, пазят се на площадката на “Козлодуй” , 1000 от тях ще бъдат спуснати в хранилището, чиито първи 22 камери трябва да са готови след 5 години. Другите 500 контейнера с отпадък от атомната централа няма да се съхраняват в хранилището, защото периодът на полуразпад на радиоактивния материал е кратък и ще бъдат безопасни. След строителството на първия етап на хранилището, което трябва да приключи през 2021 г. в 22-те камери ще имат капацитет за 6336 куба с радиоактивни отпадъци. След като се запълнят, което може да стане за срок от между 10 и 20 години, ще се строи втори етап, пак с 22 камери. Когато и те “прелеят”, ще се започне третият етап на изграждането. Общият капацитет на хранилището е 19 000 железобетонни куба. Първият етап от изграждането му ще струва 72 млн. лв. Експертите на ДП РАО смятат, че строителството на втората и третата част на хранилището общо ще е с цена по-ниска от тази на първия, към 65 млн. лв. Предполага се, че финансирането им ще бъде от фонд “Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжение”. Прогнозата е, че цялото хранилище ще бъде запълнено за 60 години. След това то се затрупва с 5 метра слой от пясък, уплътнена глина, трошен камък, пясък, почва и растителност. Хранилище от този тип във Франция е в сърцето на винарски район, а в Испания - в национален парк. Този слой, който се насипва върху хранилището, е вид многостепенна защита, за да не може да попадне и капка вода в него. Освен това него ще има система от тръбопроводи, чиято задача е да “хванат” и капка вода, ако все пак се е промъкнала при погребаните отпадъци. Какви са още бариерите - освен петметровата льособетонна основа и петметровата покривка върху покрива? Първата инженерна защита е поставянето на ядрения отпадък в матрица, тя пък - в железобетонния куб. Следващата е самото хранилище - 60 см дънна плоча от железобетон, 50 см дебели вътрешни и външни стени, 60 см покривна плоча, върху която е 5-метровата изолация. Последната бариера е самата площадка, защото тя е избрана след сериозни проучвания. Общо 5 инженерни и 7 природни защити са предвидени в хранилището. В хранилището няма да се погребват високорадиоактивни отпадъци, нито пък отработено ядрено гориво. Освен това то ще приема само тези, които сме “произвели” в България. То е предвидено да приема и отпадъци от нова ядрена мощност. Проектът за него е на консорциум с водеща фирма испанският клон на “Уестингхаус”. Кой ще строи? NUKEM Technologies е водещият изпълнител в консорциум, в който влизат още 4 български фирми.Те са “Евробилд”, “Корект”, “Булинвест” и “Янг-проект”. Германо-българският консорциум е класиран след конкурс по критериите на Европейската банка за възстановяване и развитие, която чрез Международен фонд “Козлодуй” финансира изграждането на националното хранилище. NUKEM Technologies има огромен опит с изграждането на подобни съоръжения, казват от ДП РАО. Има проекти в много държави по целия свят, сред които Армения, Белгия, Китай, Австрия, Чехия, Франция, Индонезия, Ирак, Япония, Литва, Румъния, Русия, Словакия, ЮАР, Швейцария, Украйна, ОАЕ, Великобритания. Компанията е добре позната и у нас, защото вече е реализирала различни проекти в АЕЦ “Козлодуй”. От 2009 г. NUKEM Technologies е част от руската корпорация “Росатом”. При старта на строителството зам.-министърът на регионалното развитие Валентин Йовев обеща сериозен контрол от страна на ДНСК.
Общинските съветници от Враца приеха на първо четене наредбата за управление на отпадъците, поддържане и опазване на чистотата на територията на общината. Съществуващата досега нормативна уредба е трябвало да бъде променена до 13.07.2014 г. на базата на влезлия в сила нов Закон за управление на отпадъците от 13.02.2012 г. Това обаче не е направено, поради което местният парламент започна да коригира действията си с гласуване на първо четене на новия текст. В наредбата са уредени общите правила и задължения по отношение на дейностите с видовете отпадъци. В нея са определени и глобите за недобросъветнсите граждани и юридически лица. От 300 до 1 000 лв. ще бъде глобата за физическо лице, изхвърлило отпадъци на нерегламнтирано място, или изхвърлило отпадъци за разделно събиране в контейнерите за смесени битови отпадъци. За същите провинения глобите за едноличен търговец и юридическо лице ще са от 1 000 до 3 000 лв. за неопасни отпадъци и от 10 000 до 50 000 лв. за опасни отпадъци. При маловажни случаи ще се налага глоба на място срещу квитанция - 10 лв., а при маловажни случаи глобата на място с фиш да е от 10 лв. до 50 лв.
На 16 септември, събота, на територията на община Варна ще се проведе почистване по проект „Да изчистим България заедно". Помощни материали (ръкавици и чували) ще бъдат раздавани безплатно в районните кметства. Приоритет за почистване ще бъдат паркове, междублокови пространства, детски и спортни площадки и други обществени територии. Събраните отпадъци трябва да се поставят в чували до контейнерите за битов отпадък. Забранено е спирането и паркирането на автомобили пред кофите за смет. Да не се кастрят, режат и премахват клони на дървета и храсти без разрешително от районните администрации.
Денят за почистване не е предназначен за чистене на мазета, тавани и дворни пространства, припомнят от сектор „Екологичен контрол" към Община Варна. Повече информация гражданите могат да получат всеки работен ден от 8:30 до 17 ч. на следните телефони:
Сектор "Екологичен контрол" при Община Варна - 052/820 152 р-н "Одесос" - 052/612 877 р-н "Приморски" - 052/359 158 р-н „Младост" - 052/820 784 р-н "Аспарухово" - 052/370 130 р-н „Вл. Варненчик" - 052/575 720 км. „Тополи" - 052/741 003 км. „Казашко" - 052/820 664 км.„Каменар"- 052/671 323 км. „Константиново" - 052/820 797 км. „Звездица" - 052/820 793
Един от основните приоритети в програмата на МОСВ е чистотата на атмосферния въздух. Това заяви министърът на околната среда и водите Нено Димов на пресконференция за представянето на приоритетите в сферата на околната среда, заложени в управленската програма на правителството за 2017-2021 г. Министърът каза още, че се предвижда създаване на онлайн информационна система за подаване в реално време на данни за качеството на атмосферния въздух като част от националната система за мониторинг. Създадена е и междуведомствена работна група за подготовка на законови промени, с които ще се ограничи използването на въглища с високо съдържание на сяра и пепел за битовото отопление. „Това е основният проблем в 21 от 25-те града, в които се наблюдава замърсяване на въздуха над нормите“, допълни министърът. Друг приоритет в управленската програма е устойчивото управление на отпадъците. Според графика, представен на ЕК, до края на 2017 г. трябва да бъдат затворени 113 общински депа. Досега са пуснати 49 от предвидените 55 регионални системи за управление на отпадъците, които трябва да заместят старите депа. Приоритет в сектора е намаляването на депонираните отпадъци за сметка на увеличаване на рециклираните. За насърчаване на рециклирането и използването на отпадъците като ресурс е обявена и процедура на стойност 91,5 млн. лв. за кандидатстване по ОПОС. Друг важен акцент в програмата е намаляването на регулаторната тежест върху бизнеса и гражданите. В МОСВ най-тежките режими, които имат възпиращ ефект, са свързани с получаването на Оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС), екологичната оценка, комплексните разрешителни и рисковете от големи аварии с опасни химикали, заяви министър Димов. Мерките за чистотата на водите включват изграждането на пречиствателни станции, модернизиране на ВиК мрежите, по-ефективното използване на питейната вода като ресурс и управление на риска от наводнения. МОСВ ще инициира създаването на научен съвет към министъра, който да представлява ефективна платформа за взаимодействие при справянето с екологичните предизвикателства. Според Нено Димов това ще е знак за добро партньорство и инструмент за взаимодействие при повишаване на информираността и общественото съзнание за ролята и значението на политиките по опазване на природата.
Природата на Земята се дави в найлонови торбички. Природозащитници постоянно алармират за пагубните последствия от разпространяването на пликове от полиетилен за околната среда и биологичното разнообразие. В началото на седмицата Кения въведе най-строгия закон в света срещу найлоновите торбички. Всеки, който произвежда, продава или използва такива, е заплашен с до четири години затвор или глоба до 40 хиляди долара. Преди шест години България също се опита да ограничи тяхното използване, макар и с по-малко заплашителни мерки. Резултатът е противоречив и неясен. В една от месарниците в столицата на Кения Найроби се виждат най-лошите ефекти от масовото използване на полиетиленови торбички. От стомасите на някои от кравите са извадени поне 20 плика. Безразборното им хвърляне вреди също на морски животни, както и на хората. Евгения Ташева - екологично сдружение "За Земята": "Тези найлонови торбички достигат до морето, където стават на все по-малки и по-малки пластмасови частички, т.нар. микропластмаса. Тя пък вече, чрез морските организми [...] навлиза в хранителната верига. Оттам нататък, пътят до нашата чиния е много кратък." За много потребители на пазара обаче еднократните торбички са незаменимо удобство. У нас често казват, че не си българин, ако вкъщи нямаш найлонова торбичка, натъпкана с още найлонови торбички. Разбира се, безцелното трупане на полиетиленови пликове е екологичен проблем не само тук, а по целия свят. Какво обаче прави България, за да намали тяхното потребление? През 2011 година у нас беше въведена продуктова такса за найлонови торбички. Нейната цел е да ограничи производството и използването на пликове от този материал, като насочи интереса на потребителите към екологични алтернативи. инж. Любозар Фратев - изп. директор на фирма производител на полиетиленови продукти: "Ние намалихме т.нар. чантички - тип "потник", до три процента. Свихме производството. Да, ние се ориентирахме към други неща, но това не помогна на природата." От бизнеса не вярват, че таксата има ефект, защото много производители действат в сивия сектор, а повечето търговци изобщо не искат от пазаруващите пари за торбичка. А за най-тънките пликове самият закон не предвижда цена. Антон Пейчев - старши-експерт в дирекция "Управление на отпадъците и опазване на почвите", МОСВ: "Tяхната основна функция е да бъдат първична опаковка, т.е. освен за насипни храни, за такива продукти като сирене, меса и други те изпълняват и хигиенна функция. И ако те бъдат таксувани, това би оскъпило крайния продукт за всеки един потребител." Дали таксата е намалила използването на найлонови торбички в България не е напълно ясно. Според социологическо проучване, извършено по поръчка на екоминистерството в края на 2016, все повече хора се въздържат от тях. Данни на Националния статистически институт (НСИ), цитирани от природозащитници, показват значително нарастване в последните години. Тази статистика обаче включва и видовете, които не са в обхвата на таксата. инж. Любозар Фратев - изп. директор на фирма производител на полиетиленови продукти: "Полиетиленовите торбички са едно достижение на технологията. [...] Въпросът е до култура, потребителска култура, и до организация за повторното използване на суровините." Евгения Ташева - екологично сдружение "За Земята": "Искаме да видим много по-голяма амбиция от страна на министерството. Първо, таксата да се прилага задължително върху всички размери найлонови торбички за пазаруване, включително и тези, които са без дръжки." По думите на Антон Пейчев Европейската комисия разработва нов метод, с който всички държави - членки на ЕС, точно и еднакво да измерват употребата на найлонови торбички. Поне преди приемането му екоминистерството не предвижда по-строги законови норми, а пълната забрана все още е далеч. Така, у нас опазването на околната среда продължава да зависи най-вече от потребителите.
Град Дупница е изправен пред екологична криза заради проблем с депонирането на битовите отпадъци. В писмо до екоминистерството общината търси съдействие за предотвратяване на проблема. Общинa Дупница е получила отрицателни отговори от 6 от 7-те общини, до които има изпратени писма с искане да приемат отпадъците след 1 януари 2018 година. Тогава трябва да бъде закрито когато градското сметище. Чака се отговор от местните власти в Сандански. В Закона за управление на отпадъците има клауза, която позволява обявяване на бедствено положение. Тогава Министеството на околната среда трябва да определи място, което да поеме отпадъка на всички засегнати общини - Дупница, Кюстендил, Невестино, Сапарева баня, Трекляно и Бобов дол.
Общински съвет гласува община Кюстендил да сключи договор за депониране на отпадъци в Регионалното депо за неопасни отпадъци-Луковит, съобщава Дарик. Предстои кметът Петър Паунов да подпише договор с общинско предприятие отговарящо за депото в Луковит, което е дало съгласие да приеме отпадъците от Кюстендил. Финансовите условия за депониране са: 40 лв. без ДДС такса депониране; отчисления по чл. 60 от Закона за управление на отпадъците в размер на 5,75 лв.; отчисления по чл. 64 от Закона за управление на отпадъците в размер на 40 лв. Причината за предприемането на тези действия е неосъществения към този момент проект за изграждане на система за управление на отпадъци в Дупница. Съществуващото общинско депо трябва да се закрие, а проектът за система за управление на отпадъците към сдружение „Рила еко”, към което членува Община Кюстендил не е реализиран, затова са изпратени писма до 7 общини с действащи регионални депа за депониране на битовите отпадъци на Кюстендил. Единствено регионалното депо за неопасни отпадъци в Луковит е получено разрешение за депониране, включващо и конкретни параметри и цени.
Земеделието е най-големият виновник за замърсяването на въздуха в Европа, показват резултатите от ново проучване. Установено е, че причина за това са азотните съединения от торовете и животинските отпадъци в индустриалните райони. Когато азотните съединения се смесят с въздуха, който вече е замърсен от промишлеността, те образуват твърди частици, които полепват по белите дробове на деца и хора в напреднала възраст. По този начин водят до дихателни затруднения в дишането, влошени белодробни и сърдечни функции, а понякога дори и до преждевременна смърт. Тези съединения идват от богати на азот торове, които се използват постоянно през последните десетилетия. Азотът, който е основна съставка на въздуха, който дишаме, е от съществено значение за растежа на растенията. Повишаването на темповете на растеж е развило неимоверно индустрията, с която се произвеждат повече продукти, богати на азот. Така азотът попада в почвата и се натрупва в огромни количества, посочва в. Гардиън . Амонякът е съединение на азот и водород. Той е страничен продукт, както от наторяването на земеделските полета, така и от животинските отпадъци, тъй като обикновено идва от разграждането на екскрементите на добитъка. Фините прахови частици и амоняка се смесват бавно, но за сметка на това стабилно. Водещи изследвания показват, че това е причината за замърсяването на въздуха. От проблема са засегнати Европа, голяма част от Съединените щати, Русия и Китай, показват най-новите проучвания на Института за земята към Колумбийския университет, публикувано в сп. Geophysical Research Letters. Химичните вещества се комбинират, когато амонякът в атмосферата достига индустриалните зони. Замърсителите от изгарянето, които включват азотни оксиди, произвеждани от дизеловите превозни средства, и серните съединения от електроцентралите и някои други промишлени процеси образуват много малки частици с размер около 2,5 микрометра. Макар и невидими за човешките очи, при вдишване те проникват дълбоко в белите дробове на хората. Особено уязвими са децата и хората със сърдечно съдови и белодробни проблеми. Твърди се, че над 40 000 души са починали преждевременно, поради замърсяването на въздуха в Обединеното кралство. Заради това депутатите нарекоха проблема голяма „опасност за общественото здраве“. Но докато някои правителства призовават към мерки за намаляване на замърсяването като например бракуване на дизелови автомобили в полза на бензиновите модели и изключване на най-замърсяващите превозни средства от големите части на градовете, проблемът как да се контролира замърсяването от селското стопанство остава нерешен. Стремежът на земеделските производители да използват по-малко торове е един от начините, но това няма да реши проблема. Колумбийският учен по въпросите на атмосферата Сюзън Бауер казва, че тя и колегите й нямат нищо против торовете. „Има много места, включително Африка, които се нуждаят от повече торове. Очакваме, че населението ще нараства, а за да се произведе повече храна ни трябват повече торове.“ Бауер е на мнение, че трябва да се засили контролът върху други източници на промишлено замърсяване, тъй като точно оттам идват агентите, които превръщат във вредни форми замърсителите от селското стопанство. Намаляването на електроцентралите, работещи с въглища, и техните серни емисии, използването на по-ефективни превозни средства и електрически автомобили, регулирането на замърсяващите индустрии трябва да са приоритет, смята ученият. Прекомерното използване на торове е една от най-големите причини и за замърсяване в океаните, тъй като оттичането създава „мъртви зони“ в моретата, където кислородът е почти елиминиран, а това унищожава морските обитатели.
