Доказателство за това е ускоряването на процеса за изграждане на екологичната инфраструктура.
Няколко са основните приоритети в сферата на околната среда, формирани в програмата на правителството за периода 2017 - 2020 г. - устойчива политика за здравословна околна среда и подобряване на качеството на атмосферния въздух, опазване и оползотворяване на природните ресурси, максимално облекчаване на процедурите с цел улесняване на бизнеса и инвестиционния процес, адаптация към настъпилите неблагоприятни климатични изменения и постигане на нисковъглеродна икономика. Основен акцент в работата на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) е прилагането на принципа на открито управление, отчетност, постоянен диалог и партньорство.
Екипът на МОСВ работи добре с Камарата на строителите в България (КСБ). Доказателство за това е ускоряването на процеса за изграждане на екологичната инфраструктура. Това е национална задача, тъй като става въпрос за реализацията на обекти, които гарантират качеството на живот на гражданите и опазване на околната среда. МОСВ оценява високо съвместната работа с КСБ. Пример за нашата добра колаборация и партньорство е разработването на стандартизирани документи за обществени поръчки за изграждане на пречиствателни станции и ВиК мрежи. Документацията отразява опита, натрупан от вече реализираните инвестиции по ОПОС. Ние сме първото министерство, което въведе такива стандартизирани документи. Това е важно за осигуряване на конкурентна среда за бизнеса в България, безпроблемно провеждане на процедурите и преминаване към строителния процес.
Няколко основни задачи на министерството зависят в голяма степен от доброто партньорство и активното участие на бизнеса. Както споменах, акцент в политиката ни е намаляване на регулаторната тежест върху бизнеса и гражданите. По този начин ще се въведат ясни правила за контрол, издаване на разрешителни и безпристрастни решения единствено обосновани на законната нормативна база. В този контекст е формулиран един от националните приоритети в сектор „Околна среда" по време на европредседателството на България през 2018 г. - по-добро регулиране, което осигурява по-ефективно прилагане на законодателството.
Друг приоритет е постигането на ресурсна ефективност чрез устойчиво управление на отпадъците. Това е важна задача и в рамките на нашата политика ние насърчаваме прилагането на съвременни технологии, като стремежът ни е бизнесът да работи на принципите на кръговата икономика.
Не на последно място е и целта за намаляване на процента на депонираните отпадъци. Постигнати са синхрон и допълняемост на приоритетите и мерките, които се осигуряват от основните финансови инструменти, с които разполага МОСВ - ПУДООС и Оперативна програма „Околна среда" (ОПОС). Със средства от ПУДООС продължава работата по изграждането на регионалните системи за управление на отпадъците в общините и поетапно осигуряване на допълнителен финансов ресурс за местни администрации, които трябва да изпълнят задълженията си по закриване и рекултивация на старите депа.
Вече са построени 51 от планираните 54 регионални системи за управление на отпадъците.
С финансова помощ по ОПОС се подпомага изграждането на съоръжения за предварително третиране и компостиране на битови отпадъци в 28 региона. За насърчаване на рециклиране и оползотворяване на отпадъците в бюджета на оперативната програма са заделени над 90 млн. лв. Те са за строителство на инсталации за анаеробно третиране на биоразградими отпадъци.
Друга важна цел е интегрираното управление на водите - опазването им в количествено и качествено отношение, включително и чрез подобряване на пречистването на отпадъчните води и управление на ресурсната ефективност по отношение на доставката на питейни води. Управлението на водите се осъществява чрез основните стратегически документи - плановете за управление на водите, плановете за управление на риска от наводнения и стратегията за опазване на околната среда във водите на Черно море.
ОПОС е основният финансов документ за провеждането на политиките на Министерството на околната среда и водите.
Предвиденият ресурс за устойчивото управление на водите е над 2,2 млрд. лв.
Тези средства са за събиране, насочване, отвеждане и пречистване на отпадъчните води в агломерации с над 10 000 еквивалент жители, осигуряване на чиста и безопасна питейна вода за населението, както и подобряване на водоснабдителната мрежа с оглед намаляване на течове и загуби.
Инвестиции са предвидени и за мерки за повишаване на защитата и сигурността на населението при риск от наводнения. Средствата, които са заделени, са над 100 млн. лв. С този ресурс ще бъдат финансирани мерки за въвеждане на решения за превенция и управление на риска от наводнения и свлачища, в това число защитна инфраструктура и екосистемно базирани решения. Също така ще се изгради национална система за управление на водите в реално време.
Подчертавам отново, че планираните инвестиции за екологична инфраструктура на територията на цялата страна действително са мащабни. Това предполага много сериозна строителна дейност. Освен основният финансов инструмент, с който разполагаме по ОПОС, не бива да се пренебрегват и възможностите на ПУДООС и Националния доверителен екофонд, които на годишна база разпределят над 100 млн. лв. за довършване на ВиК инфраструктура, включително за подобряване на мрежата за доставка на минерални води и проекти за въвеждане на мерки за енергийна ефективност в публични сгради.
От нашето добро партньорство със строителния бранш зависи, дали качеството на живот на хората ще се подобри и ще се промени обликът на населените места. Вярвам, че съвместните усилия си заслужават.
Всички използваме лекарства. Хрема, стомашно разстройство, грип - и веднага хукваме към близката аптека за таблетки. Но дори и не се замисляме какво става с лекарствата после, след използването им. Ето 10 реални сценария за това, към какво може да доведе неправилната утилизация на фармацевтичните препарати.
Замърсяване на водата
Въпреки че съвременните системи за филтрация пречистват водата от всевъзможни отпадъци, те не са способни да премахнат всички химични вещества. В много реки и езера, откъдето получаваме питейна вода, се съдържат следи от лекарствени средства. Добрата новина е, че поради малката концентрация те не могат да нанесат твърде сериозна вреда.
Безгрижни скариди
Учените открили, че скаридите са възприемчиви към някои вещества, съдържащи се в антидепресантите. В естествените местообитания скаридите се крият от хищниците в тъмни места. При добавяне във водата на флуоксетин скаридите изгубват страха си, стремят се към светлината и много по-често напускат своята мрачна обител, превръщайки се в лесна плячка.
Агресивни сепии
Антидепресантите оказват влияние и на други морски жители - сепиите. Неголям експеримент открил интересна особеност. В стъклен съд била поставяна скарида (традиционен обект за лов на сепиите); в нормално състояние сепията се предавала и преставала да ловува, когато разбирала, че между нея и скаридата има някаква преграда. Сепиите, „подхранени" с таблетки, ставали по-агресивни и не можели да се спрат, губейки много енергия за една предварително обречена цел. Подобно безсмислено упорство в условията на дивата природа води до увеличаване на смъртността.
Гибел на планктона
Зоопланктонът заема важно място в хранителната верига: ако неговото количество се намали, това може да доведе до намаляване на популациите на рибите. В хода на експерименти представители на зоопланктона (дафнии) били поставяни в разтвори на различни вещества, антидепресанти и лекарства, съдържащи холестерол. Дафниите реагирали по различен начин (предимно доста вяло) и спокойно оцелявали. В смеси на холестерол и антидепресанти обаче загивали до 90% от популацията.
Смяна на пола при рибите
Лещанката се оказала чувствителна към противозачатъчните медикаменти. При добавяне на малко количество естроген, влизащ в състава на противозачатъчните средства, в лабораторен резервоар рибите от мъжки пол сменяли пола си и започвали да хвърлят хайвер. Подобна смяна на пола е пагубна за числеността на популацията, която се съкратила до 1 %.
Замърсяване на почвата
За това рядко се говори, но стотици фермери в целия свят използват като тор продукти от ежедневната дейност на човека. Геоложката служба на САЩ провела изследване на наторена по този начин почва. Те открили следи от лекарствени препарати, почистващи средства и козметика. Учените се опасяват, че прониквайки още по-дълбоко, тези вещества могат да станат причина за замърсяване на питейната вода.
Влияние върху растенията
Изследователи от Ексетърския университет решили да изучат влиянието на двете най-разпространени болкоуспокоителни на планетата - диклофенак и ибупрофен - върху растежа на различни растения. Това влияние се оказало доста специфично - обработените с диклофенак корени на репичките забавяли своя растеж, а ибупрофенът оказвал влияние на ранното развитие на корените на салатата.
Унищожаване на лешоядите
В края на 90-те години в Южна Азия започнали масово да измират лешоядите. За кратък период от време популацията се съкратила с 95%, поставяйки три вида лешояди на границата на изчезването. Вината за това била на препарата диклофенак, с който лекували едрия рогат добитък от треска. Ако на кравите препаратът действал положително, то при птиците предизвиквал бъбречна недостатъчност.
Увеличение на вероятността от рак на простатата
Ново изследване открило връзка между противозачатъчните таблетки и рака на простатата. Естрогените, съдържащи се в пероралните контрацептиви, в крайна сметка се оказват във водоснабдителната система. Хормоните оказват разрушително въздействие на ендокринната система, а това, както показва практиката, може да предизвика рак на простатата.
Резистентност към антибиотици
С всеки изминал ден бактериите стават все по-устойчиви към действието на антибиотиците, лишавайки от живот милиони хора. Особено видимо е това в страните, където се произвежда голяма част от лекарствата - в Китай и Индия.
А постоянното наличие на следи от антибиотици в питейната вода само задълбочава ситуацията.
София ще гори по 180 000 тона от собствения си боклук всяка година и това ще става в центъра на столицата. Тов предвижда третият етап от проекта на Столичната община за управление на отпадъците на големия град. „Преди две години София реализира проект за Интегрирана система от съоръжения за третиране на твърди битови отпадъци с 85% безвъзмездно европейско финансиране по ОП „Околна среда 2007-2013“, посочва СО в раздела за околна среда на сайта си. „С изградените инсталации от отпадъци произвеждаме ресурси – ел. енергия и компост. От началото на тази година от зелени и био отпадъци са произведени 6478 тона компост и 1553 MW ел енергия. В завода са преработени над 249 700 тона смесени битови отпадъци. В процес на подготовка е третата фаза на проекта, която е изграждане на инсталация за комбинирано производство на енергия в София с оползотворяване на RDF гориво на територията на „Топлофикация София“ с финансиране от ОП „Околна среда 2014-2020“. В момента проектът за трета фаза на завода е на етап финализиране на предпроектно проучване и подготовка на апликационна форма, заедно с изискуемите, съгласно изискванията на ЕК, документи. В работата върху подготовка им участват експерти от Европейската инвестиционна банка и „Джаспърс“. Според общината, капацитетът на инсталацията ще е за оползотворяване на 180 000 тона „RDF гориво“ на година. Изгарянето ще се случва в ТЕЦ-София, в центъра на града – точно зад Централна ЖП гара – в квартала, станал известен като „ТЕЦ-София“. София ще се сдобие с още 13 тона фини прахови частици във въздуха си всяка година в резултат на работата на новата инсталация, предупреждават еколозите. Жителите на града ще дишат кадмий, олово, живак, азотни оксиди, както и изключително токсичните диоксини и фурани. С други думи, проектът ще влоши и без друго токсичния състав на въздуха в София, казват от Екологично сдружение „За Земята“. През април тази година Европейската комисия осъди България заради мръсния въздух във всички градски агломерации. „Систематично и постоянно“ е неспазването на регулациите за чистотата на въздуха, посочи съдът в Люксембург. През май група ограждански и екологични oрганизации, обединени под името “Група за чист въздух”, дадоха под съд Столична община заради мръсния въздух – “от името на всички живущи, работещи и учащи в столицата”. Основанието бе именно бездействието на община в периода 2015-2017 г., аради който е и присъдата на ЕКм когато – въпреки сериозните нива на замърсяване на въздуха с фини прахови частици (ФПЧ), общината не е предприела никакви мерки, за да предпази населението.
Общината подготвя проектно предложение по оперативна програма „Околна среда 2014-2020" за проектиране и изграждане на анаеробна инсталация за разделно събрани биоразградими отпадъци. В тази връзка е обявена обществена поръчка на стойност 312 000 лева, а целта е да се подпомогнат служителите на общината в подготовката на необходимите документи за кандидатстване по процедурата.
Предстои подготовка на прединвестиционното проучване за инсталацията и съпътстващата инфраструктура. Ще се събере и информация за източниците и количествата на разделно събраните битови биоразградими отпадъци спрямо капацитета на инсталацията. Предвидена е подготовка на план за използване на получения краен продукт, както и за третиране на остатъчния отпадък от инсталацията.
Русе като водеща община в сдружението за управление на отпадъците на регион Русе, в което влизат и общините Ветово, Иваново, Сливо поле и Тутракан, община Русе ще подготви проектно предложение. Максималният размер на безвъзмездната финансова помощ на едно проектно предложение е 30.5 млн. лева.
Ще се финансират проектиране на съоръжения, строително-монтажни работи, доставка на оборудване, в това число на съдове за разделно събиране на биоразградими отпадъци, и транспортни средства.
Инсталациите за анаеробно разграждане ще помогнат за намаляване на количеството на депонираните битови отпадъци в общините.
Делегация от Киргизстан и представители на Община Разлог обсъдиха управлението на битови отпадъци, споделиха опита си във ВиК сектора, зелените системи и публични места за отдих на гражданите. Представители на централната власт, общини и неправителствени организации от Киргизстан разговаряха с кмета инж. Красимир Герчев и експерти от Общинска администрация-Разлог за комуналните и рекреационните услуги, предоставяни на местно ниво. Делегацията от Киргизстан е на посещение в няколко района на България, а поканата е на Фондацията за реформа в местното самоуправление.
Западни корпорации замърсяват океаните с продажбата на продукти във Филипините, които са пакетирани в евтини пластмасови и найлонови опаковки. Това отбелязва международната неправителствена организация "Грийнпийс" в изнесен в Манила доклад, цитиран от АФП. Според организацията най-големите виновници са компании като Nestle, Unilever и Procter & Gamble. "Грийнпийс" е поставила Филипините като "третия най-голям замърсител на световните океани" след Китай и Индонезия. Отбелязва се, че при продължила една седмица почистваща кампания на Манила бей са събрани полиетиленови опаковки за еднократна употреба на продукти, продавани от конгломерати, такива като найлонови чанти, етикети от бутилки и др. Повече от 54 200 полиетиленови отпадъци са събрани при чистката, включително 9000 от продукти на Nestle - най-често срещаната марка, според организацията. "Тези корпорации са липсващата част от световната борба срещу замърсяването с полиетилен", се отбелязва в съобщение на организацията. От "Грийнпийс" поясняват, че подобни отпадъци са сериозен проблем за икономики като Филипините и други развиващи се държави, където хората имат ограничени доходи и са принудени да купуват евтини стоки в малки количества.
Планираните инвестиции за екологични инфраструктурни проекти за регионите през 2018 г. са големи, което предполага и много сериозна строителна дейност. Това каза зам.-министърът на околната среда и водите Атанаска Николова на дискусионния форум „Строителството през 2018 г. – перспективи и предизвикателства“, организиран от Камарата на строителите в България (КСБ). Тя допълни, че освен по оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС) 2014-2020 г., през 2018 г. МОСВ предоставя допълнително средства на общините. Чрез Предприятието за управление на дейностите по опазването на околната среда (ПУДООС) и Националния доверителен екофонд (НДЕФ) се осигурява финансов ресурс за над 100 млн. лв. Средствата се разпределят за проекти на общини, насочени към рекултивация на стари депа, доизграждане на ВиК инфраструктура, подобряване на съоръженията и мрежата за минерални води, както и за енергийна ефективност в публични сгради. Един от акцентите в политиката на МОСВ е намаляването на регулаторната тежест върху бизнеса и гражданите. Голяма стъпка в тази посока е направена в МОСВ, което първо приложи стандартизирани документи за обществени поръчки при изграждане на пречиствателни станции и ВиК мрежа, припомни Николова. Документацията е изработена съвместно с КСБ и отразява опита, натрупан от вече реализираните инвестиции по ОПОС. Според зам.-министъра основните инструменти на МОСВ – ОПОС, ПУДООС и НДЕФ, се допълват взаимно и осигуряват изграждането на базова екологична инфраструктура, което дава перспективи за бизнес развитие и гарантира качество на живот. Със средства от предприятието продължава работата по доизграждането на регионалните системи за управление на отпадъците в общините, които трябва да изпълнят задълженията си за закриване и рекултивация на старите сметища. Вече са изградени 51 от планираните 54 регионални системи за управление на отпадъците. А с финансова помощ от ОПОС продължава изграждането на съоръжения за предварително третиране и компостиране на битови отпадъци в 28 региона. За насърчаване на рециклирането е обявена и процедура на стойност 91,5 млн. лв. по ОПОС за инсталации за разделно събрани биоразградими отпадъци. „Към момента са обявени процедури за 46% от общия бюджет на ОПОС, който е в размер на 3,5 млрд. лв.“, съобщи на форума и директорът на програмата Цонка Дрянкова. Най-значителните инвестиции са в сектор „Води“ – 2,3 млрд. лв.
Инициативата #CleanTheMountain цели да привлече все повече съмишленици с личния си пример и отношение към природата и в частност планината. Организаторите Бранислав Бранков и Кирил Трифонов целят да пробудят онези сетива у нас, които да ни подтикнат да превърнем любимите ни планински места в едно по-добро и чисто място. Колкото повече време прекарваме нависоко, толкова повече разбираме, че природата съвсем не е непокътната от човешка намеса. Много са местата, които срещат сериозни проблеми със замърсяване. По тази причина #CleanTheMountain е събитие, което няма да се случи само веднъж и да отшуми. Чрез постоянство, организаторите и всички, които искат да се присъединят към тяхната инициатива, ще се опитат да се преборят с отпадъците. По този начин планината ще може да „диша“ и с радост да приема всички, които искат да се свържат с нея. Първата копка на инициативата вече е факт. На 9-и и 10-и септември доброволци се отправиха към едни от най-посещаваните места в Пирин – Муратовото езеро и връх Вихрен. Равносметката е 40 кг боклук. Навярно ще си кажете, че звучи страшно, но дали това ще се промени, зависи изцяло от нас. Всеки от нас може да стане част от #CleanTheMountain. Можете да събирате отпадъци всеки път индивидуално, когато отидете в планината. Можете да се включите и в някоя от организираните доброволчески кампании. Няма значение как ще го направите. Важното е да сте там и да дадете своя принос, който ще ни помогне да погледнем по-смело към светлото и чисто бъдеще на любимите ни планини.