Фирмен профил
Фирмен профил
Ако в медиите се говори за замърсени градове, където нормите на запрашаване са с пъти над допустимите, това обикновено са Пекин и няколко други от китайските мегаполиси. Всъщност обаче първенството по замърсяване държи столицата на Индия Делхи, която през 2014 г. е определена от Световната здравна организация за най-замърсеният град в света с концентрация на прахови частици три пъти над средните норми в Пекин. Проблемът произтича главно от транспорта в града, където улиците са претъпкани и всеки ден се регистрират по 1100 нови автомобила. Това естествено увеличава и нивата на шума, най-големият проблем всъщност е, че безбройните автомобили и пешеходци трудно се организират в безопасно за всички движение по улиците. В същото време градът не може да разчита на естествения си пречиствателен канал - река Ямуна (десен приток на Ганг), тъй като тя е толкова замърсена, че прилича по-скоро на отходен канал. Незаконно вдигнати къщи и цели квартали замърсяват реката и изхвърлят отпадъците си директно в коритото й. Това е причината архитектите от Morphogenesis Architects да предложат на властите мащабен проект за почистване и обновяване на речните канали и множеството дерета в града. Архитектите настояват да се преустанови практиката каналите на реката да бъдат покривани с бетон, за да се превърнат в поредната улица в града или просто за да се прикрие по най-лесния начин натрупалата се в тях мръсотия. Morphogenesis Architects предвиждат всички канали в града да бъдат открити, почистени и залесени в влаголюбиви растения, а освен това да бъдат монтирани и локални пречиствателни станции на местата, където в момента се заустват отпадъци .Според плана естествените канали на реката трябва да се разширят до по-голяма мрежа, като се свържат с изоставени стари улици и сервизни пътища, които да се превърнат в пешефодни пътеки и велоалеи. За да се приложи този план в целия Делхи, ще са нужни около 1 млрд. долара. Според авторите на идеята обаче осъществяването му може да се случва на етапи и властите не бива да се отказват от промяна само защото в момента нямат накуп цялата нужна сума пари.
Кабинетът даде право на достъп на гражданите до актуална информация за минните отпадъци от категория А.Операторите на съоръжения за тези минни отпадъци вече са задължени да осигуряват непрекъснат достъп на обществеността до актуална информация за дейността си. Тази информация ще се дава безвъзмездно. Това гласи Наредба за управление на минните отпадъци , приета от правителството тази сряда.Сред информацията, достъпна за обществеността са: адресът на съоръжението и името на оператора, доказателства, че съоръжението е изградено и функционира в съответствие с приложимите нормативи и издаденото разрешително, характеристика и класификация на съхраняваните отпадъци , естеството на опасностите от аварии и техния вероятен ефект върху околната среда и населението, начините за предупреждение и информиране на населението в случай на възникване на авария.Съоръженията за минни отпадъци се категоризират според степента на тяхната опасност. В категория А попадат тези, които могат да станат причина за голяма авария; такива, в които са депонирани опасни отпадъци ; тези, които съдържат опасни вещества или смеси.С наредбата се въвеждат европейските изисквания в българското законодателство. По тази причина кабинетът е приел и изцяло нова наредба за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и за ограничаване на последствията от тях.
http://www.opasniotpadaci.com/
Приключиха строително-монтажните работи на модерна система за управление на отпадъците на Велико Търново и още 5 общини в региона. На обекта от 165 декара работи приемателна комисия и се очаква в началото на 2016 г. депото да приеме първия боклук на около 170 хиляди жители в Търновско.
С пожелание за ефективна и безаварийна работа кметът на Община Никопол, д-р Валерий Желязков лисна менчето с вода и символично откри обектаВ присъствието на Областния управител на Плевен Ралица Добрева бе открито депото за твърди битови отпадъци в с.Санадиново, общ. Никопол. Събитието уважиха още: зам.- областният управител на Велико Търново, кметовете на Общините Никопол, Левски, Белене, Павликени и Свищов, кметът на Санадиново, ръководството на фирмата – изпълнител на обекта, общински съветници и граждани."Проектът за изграждане на депо за твърди битови отпадъци е на обща стойност над 43 млн. лв. Депото ще обслужва генерираните отпадъци в 5 общини – Никопол, Левски, Белене, Свищов и Павликени. Уверен съм, че всяко едно нововъведение и подобряване на екологичната среда оказва ползотворно влияние и върху инвестиционния облик и на петте общини", каза кметът на Никопол д-р Валерий Желязков. Кметът на Санадиново Светослав Илиев изрази удовлетвореност от изпълнението на обекта и изказа очаквания в обекта да намерят работа много местни жители. Спазвайки традицията и с пожелание за ефективна и безаварийна работа кметът на Община Никопол, д-р Валерий Желязков лисна менчето с вода и символично откри обекта.Гостите имаха възможност да разгледат депото, разположено на площ около 174 дка и монтираните вече мощности за обработка на твърдите битови отпадъци. Първият етап от проекта включваше изграждане на площадката в Санадиново на 1-ва клетка на депо за неопасни отпадъци, комбинирана инсталация за сепариране, съоръжения за компостиране, ПСОВ, сгради за персонала, поддръжката и ежедневните дейности, на вътрешни пътища, обособяване на зона, запазена за съхранение на почвата и бъдещото разширяване на площадката, зелени площи, изграждане на довеждаща техническа инфраструктура до площадката на регионалната система - ВиК, електроснабдяване, довеждащ път. Проектът обхвана още изграждане на площадка за предварителна обработка на отпадъци и претоварване в превозни средства за дълги разстояния, поради голямата отдалеченост на община Павликени. Площадката е разположена югозападно от съществуващо общинско депо на град Павликени и заема обща площ 10,328 дка.
Над 4 хиляди лева са направените инвестиции за разделно събиране на зелени отпадъци в рамките на проекта за РСУО. Това стана ясно по време на заключителната пресконференция по проекта, финансиран по Оперативна програма “Околна среда 2007-2013г.“ Сумата е инвестирана в дейностите по събиране и извозване. Регионалната система за управление на отпадъците, чрез инсталацията за компостиране на зелени, хранителни и битови биоразградими отпадъци по тунелен способ, ще произвежда висококачествен компост - органичен тор за обогатяване на почвата, който е подходящ за приложение в земеделието според европейското и българско законодателство. Произведеният от инсталацията компост може да бъде използван и за възстановяване на нарушени терени.Основен резултат, от проекта за изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Велико Търново, е модерната регионална система за екологосъобразно управление на битовите отпадъци в шест общини от област Велико Търново. Системата предоставя универсални ползи - увеличава ресурсите и подобрява качеството на живот и помага за намаляване на разходите, свързани със събирането на отпадъците.
Изгарянето на битови отпадъци заедно с въглищата в "Топлофикация-Сливен" ще доведе до екопроблеми, предупредиха от Сдружение "За земята", което подготвя експертно становище по темата. Към момента становища по въпроса могат да се изпращат в Районната инспекция по околна среда и води в Стара Загора, и в община Сливен. Намерението на "Топлофика-ция-Сливен" е да разшири дейността си, без да се изготви доклад за въздействието върху околната среда, твърдят от екоорганизацията.
Това намерение на "Топлофика-ция-Сливен" да изгаря отпадъците, без да направи промени в съществуващата си инсталация и без да предприеме мерки за по-сериозно очистване на димните газове, според нас ще доведе до повече замърсяване , отколкото е имало до този момент, каза пред БНР Евгения Ташева от Сдружение "За земята".
ТЕЦ-Сливен няма предписание в момента, за да прави нови очистващи инсталации. Те се опитват да действат със съществуващите съоръжения на своя територия. И това всъщност е продължение на едно тяхно намерение да се изгаря биомаса, но това не е равносилно на изгарянето на биоотпадъци. Не бива да се използва същата инсталация със същите параметри без допълнителни мерки за очистване.
Евгения Ташева заяви, че тенденцията по изгарянето на битови отпадъци от ТЕЦ-ове се разраства. По думите й това се планира и в ТЕЦ-Бобовдол. "Абсолютно по същото време е пуснато намерението. Същото намерение има и в ТЕЦ-Русе. Даже там нещата са доста напреднали, защото ТЕЦ-ът има сделка с Общинския съвет на града да разделя и да използва част от битовите отпадъци на града", каза Ташева.
Какво ще се промени след конференцията за климата в Париж? Имаме сигнал в глобален мащаб, че се пристъпва към нисковъглеродно развитие, заяви участник в преговорите. Четири години преговори приключиха с първото глобално споразумение за борба срещу покачването на температурата на Земята на климатичната конференция в Париж. Представителите на 195 държави подкрепиха Споразумението във френската столица и се ангажираха да ограничат средната температура на глобалното затопляне до под 2°C спрямо прединдустриалната епоха и да намалят емисиите парникови газове. Споразумението беше наречено „историческо“, като неведнъж беше отбелязана свършената работа от френската дипломация и от председателя на конференцията на ООН за борба с климатичните промени - френския външен министър Лоран Фабиюс. „Първо трябва да се отбележи, че Споразумението още не е влязло в сила. През 2016 г. в Ню Йорк ще бъде отчетен броят на страните, които са го ратифицирали, и тогава ще започне официалното подписване“, заяви на дебат, организиран от „Зелени закони“, Антоанета Йотова от организацията. Предпоследният вариант на текста е бил изключително слаб и е имало сериозен риск от провал, посочи на дебата Боряна Каменова, директор на дирекция "Политика по изменение на климата" от МОСВ, която лично е участвала в преговорите. Наложило се френските дипломати да използват специфични техники за преговори, открити още от зулусите, за да се стигне до компромисно решение, разказа тя. Според нея много крайни позиции са били смекчени с прозрачност и възможността в преговорите да участват всички страни. За самото Споразумение тя каза, че целите за смекчаване на изменението на климата и ограничаване на повишението на температурите значително под 2°C са доброволни. Следователно няма да има и санкции за неизпълнение.Развитите страни ще продължават да предоставят финансиране на слаборазвитите държави от 100 млрд. долара годишно, но тази сума е включена в частта от текста без задължителен характер.Поставена е и една дългосрочна цел – през втората половина на 21 век да се постигне баланс между количествата емитирани парникови газове и поглъщането им, например с предотвратяване на изсичането на тропическите гори. Текстът към момента е спорен и тепърва ще се изяснява, защото според някои анализатори тук трябва да се включи улавянето и съхранението на въглерод.Сега всяка страна е длъжна да представи собствена цел, като сама преценява каква да бъде. След това задължително ще има отчитане как върви изпълнението на целта. През няколко години ще се прави глобален преглед как се работи по ангажиментите.Като цяло Боряна Каменова посочи като успех следния резултат: Споразумението обединява всички 195 страни, договорена е целта за ограничение на затоплянето с около 1,5°C и целта за въглеродна неутралност. Всички тези цели ще се изпълняват в периода 2020 – 2030 г. „Това е сигнал в глобален мащаб, че се пристъпва към нисковъглеродно развитие“, коментира експертът. По думите му Споразумението ангажира дългосрочно страните да се заемат с намаляване на емисиите от парникови газове, но то е с много общ характер и е на практика пожелателно. Затова според него е спорно дали без конкретен ангажимент, описан в договор, това ще се случи. Все пак са зададени обща цел и послание, отчита той.С какво се ангажира България? „България е територия с умерена уязвимост към климатичните промени. Средногодишните температури в страната в последните две десетилетия са повишени с 1,3°C спрямо 1968 г.“, каза в началото на декември министърът на околната среда Ивелина Василева. Според нея глобалното затопляне може да се окаже добра новина за летния туризъм и да удължи активния сезон. В същото време екоактивисти твърдят, че периодите на снегозадържане намаляват с 40%, което неизбежно засяга зимния туризъм. По данни на екоминистъра в резултат на промените се увеличават периодите на засушаване. Годишното количество валежи намалява, но те стават по-интензивни – изсипват се големи количества за кратко време и това е предпоставка за наводнения. След Париж Ивелина Василева очаква Евросъюзът да актуализира и модернизира директивата за търговия с емисии. „Всяка една от държавите участнички трябваше да заяви индивидуален принос и ангажимент. Държавите от ЕС заявиха общата си цел през октомври 2014 г. - до 2030 г. да се намалят емисиите парникови газове с 40% спрямо обемите от 1990 г. Тепърва ще стартират преговорите на ниво ЕС“, каза тя на 21 декември, когато отчете свършената работа от екоминистерството за 2015г. Министърът допълни, че България вече е преизпълнила целите си, които трябваше да постигне до 2020 г. „Имаме сериозно поле за действие в областта на енергийната ефективност“, каза тя и припомни националната програма за саниране. И в други програми имаме мерки за енергийна ефективност, каза министърът. Боряна Каменова също очаква промени в евродирективи. В този процес ще има допълнително ангажименти, които може да засегнат секторите транспорт, селско стопанство и управление на отпадъците . „Конкретните преговори как Европа ще постигне 40% редукция на емисиите, 27% дял на ВЕИ и намалена консумация на енергия с 27 на сто ще започнат реално през 2016 г. Тогава България трябва да е активна страна в преговорите, ако желае ЕК да се съобрази с националните ни характеристики“, смята Георги Стефанов.
Депото край с. Цалапица е пред изчерпване. Там стоварват отпадъците си Пловдив и съседните общини, но свободният обем е почти запълнен. По тази причина градската управа е възложила геодезическо заснемане.
Според шефката на дирекция „Екология" Василка Чопкова депото има още възможност да приема отпадъци . Последно 12-те котлована са били измерени преди 4 г. Предписанията са след затварянето им те да бъдат запръстени и залесени.
Край Цалапица се стоварват годишно над 100 хил. т боклуци. От тях само пловдивските са 85 000 т. Почти още толкова вторият град извозва до завода в Шишманци. Има решение на общинския съвет, което задължава градската управа да остави 200 000 т неприкосновен резерв на депото в Цалапица, в случай че в екозавода стане авария.
