Първата по рода си всеобща европейска стратегия за пластмасите, която беше приета във вторник, е част от прехода към кръгова икономика. Тя ще опазва околната среда от замърсяване с пластмаси, като същевременно насърчава растежа и иновациите, превръщайки едно предизвикателство в положителна програма за бъдещето на Европа. Това съобщиха от Представителството на Европейската комисия в България. Съществува силен икономически аргумент за преобразяване на начина, по който се проектират, произвеждат, използват и рециклират продуктите в ЕС, и с поемането на водеща роля в този преход ние ще създадем нови възможности за инвестиции и заетост. Съгласно новите планове всички пластмасови опаковки на пазара на ЕС ще бъдат рециклируеми до 2030 г., потреблението на пластмаси за еднократна употреба ще се намали, а преднамерената употреба на пластмасови микрочастици ще бъде ограничена. Първият заместник-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс, който отговаря за устойчивото развитие, заяви: „Ако не променим начина, по който произвеждаме и използваме пластмасите, до 2050 г. в океаните ни ще има повече пластмаса, отколкото риба. Трябва да спрем навлизането на пластмаси във водата, в храната ни и дори в телата ни. Единственото дългосрочно решение е да се намалят пластмасовите отпадъци чрез рециклиране и повторно използване в по-голяма степен. Това е предизвикателство, с което гражданите, промишлеността и правителствата трябва да се справят заедно. Със стратегията на ЕС за пластмасите даваме тласък и на един нов и по-кръгов бизнес модел. Необходимо е да инвестираме в иновативни нови технологии, които опазват безопасността на нашите граждани и нашата околна среда, като същевременно поддържат промишлеността ни конкурентоспособна.“ Заместник-председателят на Комисията Юрки Катайнен, който отговаря за заетостта, растежа, инвестициите и конкурентоспособността, заяви: „С нашата стратегия за пластмасите ние полагаме основите за нова кръгова икономика в сектора на пластмасите и насочваме инвестициите към нея. Това ще спомогне за намаляване на пластмасовите отпадъци на сушата, във въздуха и в морето, като същевременно създава нови възможности за иновации, конкурентоспособност и висококачествени работни места. Това е една чудесна възможност европейската промишленост да развие световното си лидерство в областта на новите технологии и материали. Осигуряват се възможности на потребителите да правят съзнателен избор в полза на околната среда. Ситуацията е наистина печеливша за всички.“ Всяка година европейците създават 25 млн. тона пластмасови отпадъци, но по-малко от 30 % от тях се събират за рециклиране. В световен мащаб пластмасите представляват 85 % от отпадъците на плажа. Пластмасите стигат дори до белите дробове и трапезата на гражданите, без да е известно какво е въздействието на съдържащите се във въздуха, водата и храната пластмасови микрочастици върху тяхното здраве. Основавайки се на извършената от Комисията работа, новата всеобща стратегия на ЕС за пластмасите ще обърне сериозно внимание на решаването на този проблем. Приетата стратегия за пластмасите ще преобрази начина, по който се проектират, произвеждат, използват и рециклират продуктите в ЕС. Твърде често при сегашния начин на производство, използване и обезвреждане на пластмасите не се улавят икономическите ползи от един по-кръгов подход. Това вреди на околната среда. Целта е да се опази околната среда, като същевременно се положат основите за нова икономика на пластмасите, при която проектирането и производството изцяло отчитат нуждите от повторно използване, поправка и рециклиране и се разработват по-устойчиви материали. Европа е в най-добра позиция да играе водеща роля в този преход. Този подход ще донесе нови възможности за иновациите, конкурентоспособността и създаването на работни места. Със стратегията за пластмасите Комисията прие рамка за мониторинг, състояща се от набор от десет ключови показателя, обхващащи всеки етап от цикъла, които ще измерват напредъка в прехода към кръгова икономика на равнището на ЕС и на национално равнище. В рамките на новата стратегия Европейският съюз ще: Направи рециклирането рентабилно за предприятията: Ще бъдат разработени нови правила за опаковките, за да се подобри рециклируемостта на използваните на пазара пластмаси и да се увеличи търсенето на съдържание от рециклирана пластмаса. Със събирането на по-големи количества пластмаса би трябвало да се създадат подобрени и разширени съоръжения за рециклиране, както и по-добра и стандартизирана система за разделно събиране и сортиране на отпадъците в целия ЕС. Това ще спестява по около сто евро на тон събрано количество. Ще се постигне и по-голяма добавена стойност с цел по-конкурентоспособен и устойчив отрасъл на пластмасите. Намали пластмасовите отпадъци: Европейското законодателство вече доведе до значително намаляване на използването на пластмасови торбички в няколко държави членки. Сега новите планове ще се насочат към други пластмаси за еднократна употреба и към риболовните уреди, като се подкрепят националните кампании за повишаване на осведомеността и се определи обхватът на новите всеобщи правила в ЕС, които предстои да бъдат предложени през 2018 г. въз основа на консултации със заинтересованите страни и събрани данни. Комисията ще предприеме също така мерки за ограничаване на влагането на пластмасови микрочастици в продуктите и за определяне на знаци за биоразградими и компостируеми пластмаси. Спре замърсяването в морето: С новите правила за пристанищните приемни съоръжения ще се търси решение на проблема с морските отпадъци от морски източници посредством мерки, гарантиращи, че генерираните на борда на корабите или събраните в морето отпадъци не се изоставят, а се връщат на сушата, където се обезвреждат по подходящ начин. Включени са и мерки за намаляване на административната тежест за пристанищата, корабите и компетентните органи. Даде импулс на инвестициите и иновациите: Комисията ще предостави на националните органи и на европейските предприятия насоки относно начините за намаляване на пластмасовите отпадъци при източника. Ще бъде засилена подкрепата за иновациите с допълнителни 100 млн. евро за финансиране на разработването на по-интелигентни и по-рециклируеми пластмасови материали, повишаване ефективността на процесите по рециклиране, както и проследяване и премахване на опасните вещества и замърсителите от рециклираните пластмаси. Стимулира промяна в целия свят: Вършейки своята част от работата, Европейският съюз ще работи и с партньори от целия свят, за да бъдат намерени глобални решения и да бъдат разработени международни стандарти. Също така ще продължим да подкрепяме другите, както направихме при почистването на река Ганг в Индия. Следващи стъпки Предложената нова Директива относно пристанищните приемни съоръжения ще бъде предадена за приемане на Европейския парламент и на Съвета. При спазване на изискванията за по-добро регулиране, предложението относно пластмасите за еднократна употреба ще бъде представено от Комисията по-късно през 2018 г. Заинтересованите страни разполагат със срок до 12 февруари 2018 г., за да участват в текущата обществена консултация. Комисията ще постави начало на работата по преразглеждане на Директивата относно опаковките и отпадъците от опаковки и ще подготви насоки относно разделното събиране и сортирането на отпадъци, които трябва да бъдат издадени през 2019 г. Контекст Продължавайки в духа на Пакета за кръговата икономика от 2015 г., стратегията за пластмасите беше подготвена от основен проектен екип, състоящ се от първия заместник-председател Франс Тимерманс, заместник-председателя Юрки Катайнен и членовете на Комисията Кармену Вела и Елжбета Бенковска. Много други членове на Комисията също участваха в подготовката на стратегията и помогнаха да бъдат установени най-ефективните инструменти, обхващащи широк диапазон от области на политиката. На 2 декември 2015 г. Европейската комисия прие амбициозен пакет от мерки за кръговата икономика, част от който са днешните мерки. Стратегията за пластмасите ще даде съществен принос и за постигане на целите за устойчиво развитие до 2030 г. и целите на Парижкото споразумение относно изменението на климата. ЕС вече е предприел значителни стъпки чрез поставяне на изисквания към държавите членки да приемат мерки за намаляване на потреблението на пластмасови торбички и за наблюдаване и намаляване на морските отпадъци. В перспектива съществуват и значителни възможности за развитие на иновативен кръгов отрасъл на пластмасите в световен мащаб.
Източник: www.e-novinar.com
В община Пирдоп започна осъществяването на експериментален проект за разделно събиране на отпадъци. Припомняме, че за тази идея кметът на общината Ангел Геров спомена в Душанци на общественото обсъждане на бюджета на общината. Тогава той в аванс информира хората за новата си идея, която е с цел да намали общото количество отпадък и цената за депонирането му. Проектът, по идея на кмета Геров, е наречен „От врата на врата”. Както подсказва името, служители от администрацията обикалят всеки дом, раздават цветни чували и информират живущите за организацията по разделно събиране на отпадъците. На първо време, тази инициатива ще обхване 4-ти район на град Пирдоп (т.е. от ХВК-то до Гробищния парк, южно от реката). Хората следва да събират разделно хартия и пластмаса в предоставените им жълти и зелени чували. В жълтите чували ще се поставят пластмасовите отпадъци, а в зелените – хартиените. Заместник кметът Вера Бойчева обясни на гражданите, че ако акцията има успех в този район, съвсем скоро ще бъде въведена и в останалата част на града. При съвестно отношение към инициативата от страна на гражданите – същите ще бъдат компенсирани с отстъпка от таксата смет за следващата година. Извозването на чувалите ще бъде извършвано от специализирано превозно средство по график - всеки първи и трети петък от месеца. Общинското ръководство и администрация призоваха гражданите за отговорно и съвестно отношение към инициативата, за да се намали количеството битов отпадък, който се депонира на регионалното депо. Припомняме, че по предложение на кмета Ангел Геров таксата смет за тази година на жителите на Пирдоп не беше повишена. По тази причина се търсят начини за намаляването на боклука. След разделното събиране на растителните отпадъци, строителните отпадъци и сгурията дойде ред на хартията и пластмасата. Обмисля се и разделно събиране на стъкло.
Първата по рода си всеобща европейска стратегия за пластмасите беше приета на 16 януари. Тя ще опазва околната среда от замърсяване с пластмаси, като същевременно насърчава растежа и иновациите, превръщайки едно предизвикателство в положителна програма за бъдещето на Европа. Съществува силен икономически аргумент за преобразяване на начина, по който се проектират, произвеждат, използват и рециклират продуктите в ЕС, и с поемането на водеща роля в този преход ние ще създадем нови възможности за инвестиции и заетост.
Съгласно новите планове всички пластмасови опаковки на пазара на ЕС ще бъдат рециклируеми до 2030 г., потреблението на пластмаси за еднократна употреба ще се намали, а преднамерената употреба на пластмасови микрочастици ще бъде ограничена, информират от пресцентъра на Европейската комисия (ЕК).
Първият заместник-председател на Европейската комисия, който отговаря за устойчивото развитие, заяви: „Ако не променим начина, по който произвеждаме и използваме пластмасите, до 2050 г. в океаните ни ще има повече пластмаса, отколкото риба, предупреди Франс Тимерманс, първи зам.-председател на ЕК. Трябва да спрем навлизането на пластмаси във водата, в храната ни и дори в телата ни. Единственото дългосрочно решение е да се намалят пластмасовите отпадъци чрез рециклиране и повторно използване в по-голяма степен. Това е предизвикателство, с което гражданите, промишлеността и правителствата трябва да се справят заедно. Необходимо е да инвестираме в иновативни нови технологии, които опазват безопасността на нашите граждани и нашата околна среда, като същевременно поддържат промишлеността ни конкурентоспособна".
Всяка година европейците създават 25 млн. тона пластмасови отпадъци, но по-малко от 30% от тях се събират за рециклиране. В световен мащаб пластмасите представляват 85% от отпадъците на плажа. Пластмасите стигат дори до белите дробове и трапезата на гражданите, без да е известно какво е въздействието на съдържащите се във въздуха, водата и храната пластмасови микрочастици върху тяхното здраве. Основавайки се на извършената от комисията работа, новата всеобща стратегия на ЕС за пластмасите ще обърне сериозно внимание на решаването на този проблем.
Приетата стратегия за пластмасите ще преобрази начина, по който се проектират, произвеждат, използват и рециклират продуктите в ЕС. Твърде често при сегашния начин на производство, използване и обезвреждане на пластмасите не се улавят икономическите ползи от един по-кръгов подход. Това вреди на околната среда. Целта е да се опази околната среда, като същевременно се положат основите за нова икономика на пластмасите, при която проектирането и производството изцяло отчитат нуждите от повторно използване, поправка и рециклиране и се разработват по-устойчиви материали.
Европа е в най-добра позиция да играе водеща роля в този преход. Този подход ще донесе нови възможности за иновациите, конкурентоспособността и създаването на работни места. Със стратегията за пластмасите Комисията прие рамка за мониторинг, състояща се от набор от десет ключови показателя, обхващащи всеки етап от цикъла, които ще измерват напредъка в прехода към кръгова икономика на равнището на ЕС и на национално равнище.
На 2 декември 2015 г. Европейската комисия прие амбициозен пакет от мерки за кръговата икономика, част от който са днешните мерки. Стратегията за пластмасите ще даде съществен принос и за постигане на целите за устойчиво развитие до 2030 г. и целите на Парижкото споразумение относно изменението на климата.
ЕС вече е предприел значителни стъпки чрез поставяне на изисквания към държавите членки да приемат мерки за намаляване на потреблението на пластмасови торбички и за наблюдаване и намаляване на морските отпадъци. В перспектива съществуват и значителни възможности за развитие на иновативен кръгов отрасъл на пластмасите в световен мащаб.
Източник: Марица - Пазарджик стр. 4
Нови, завишени изисквания за поддържане на чистота на строителните обекти, се въвеждат с изменения в Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична община. Промените са насочени към намаляване на запрашаването във въздуха, както на място, при изпълнение на строително-ремонтни дейности, така и при движението на специализирана строителна техника в градската среда, и са част от мерките, които Столична община предприема за подобряване качеството на атмосферния въздух в столицата. Промените в Наредбата вече са в сила след одобрението им и от Столичния общински съвет. Според новите изисквания възложителите и изпълнителите на строително-монтажни работи (СМР) в рамките на Столична община са длъжни както да поддържат постоянно чисто на мястото на изпълнение на СМР и около него с минимум 10 метра отстояние чрез метене и миене, както и да оросяват, покриват и предприемат други мерки, необходими за недопускане отделянето на прах при изпълнение на дейности по СМР в т.ч. товарене, разтоварване, разрушаване. Промените в Наредбата категорично забраняват замърсяването на пътните платна и/или местата за обществено ползване от машини и механизация с неизмити или замърсени гуми и ходова част; поставяне и/или разполагане на строителни материали, строителни отпадъци и земни маси и други предмети без съответното разрешение в общински имоти (тротоари, улици, зелени площи и др.), предназначени за обществено ползване; допускане на разлив на места за обществено ползване на смоли, петролни продукти или други материали, вещества и химикали; замърсяването на мястото на изпълнение на СМР, както и разстоянието от него – минимум 10 метра, както и отделянето на прах, при изпълнение на дейности по СМР в т.ч. товарене, разтоварване, разрушаване. Контролът на дейностите се извършва от Столичен инспекторат.
Нови изисквания за строителните обекти се въвеждат с изменения в Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на Столичната община.
Според тях възложителите и изпълнителите на строително-монтажни работи (СМР) са длъжни да поддържат постоянно чисто мястото на дейностите си и около тях с минимум 10 метра отстояние чрез метене и миене, да оросяват, покриват и предприемат други мерки, необходими за недопускане отделянето на прах. Категорично се забранява замърсяването на пътните платна и/ или местата за обществено ползване от машини и механизация с неизмити или замърсени гуми и ходова част, поставяне и/или разполагане на строителни материали, отпадъци и земни маси и други предмети без съответното разрешение в общински имоти, предназначени за обществено ползване; допускане на разлив на смоли, петролни продукти или други материали, вещества и химикали. Контролът на дейностите се извършва от Столичния инспекторат. Глобите, предвидени за нарушителите, са от100 до 5000 лв. за физически лица и между 700 и 20 000 лв. за фирми или еднолични търговци.
Междувременно Постоянната комисия по опазване на околната среда, земеделие и гори към Столичен общински съвет разгледа нови мерки за справяне със замърсяването на атмосферния въздух. В дискусията участва и зам.-кметът по направление „Зелена система, екология и земеползване" Йоана Христова. След продължило повече от час и половина обсъждане някои от първоначалните предложения отпаднаха, като например при мръсен въздух да се увеличава цената на Синята зона от 2 на 4 лв., както и да може да се паркира безплатно в буферните паркинги към метростанциите. За сметка на това бяха приети построги ограничения. При отчитане на замърсяване на въздуха с фини прахови частици над 200 милиграма на куб. метър в 2 станции в 2 последователни дни или в 4 станции за 1 ден ще се затварят за паркиране някои карета от централната градска част, като това няма да важи за автомобилите със специален режим на движение. В такива дни ще се въвежда частична забрана за престой в Синята зона или тя изцяло ще се закрива. Предвижда се и ограничаване на движението на коли според регистрационния им номер - четен или нечетен. Предстои окончателният вариант на мерките за справяне с мръсния въздух да бъде разгледан и приет на заседанието на Столичния общински съвет на 25 януари.
Източник: Строител стр. 15
Благоевград - югозападни общини - проект Представени бяха резултатите от проекта "Компостирай - насочени към природосъобразния начин на живот" Благоевград, 8 януари /Емил Михайлов, БТА/ На заключителна конференция днес бяха представени резултатите от изпълнението на проекта "Компостирай - насочени към природосъобразния начин на живот", осъществен от Сдружението на югозападните общини по Програмата за трансгранично сътрудничество между България и Република Македония. Той е на обща стойност 117 164 евро и продължи от октомври 2016 г. до януари 2018 г. Изпълнителният директор на Сдружението Любица Томова коментира пред репортер на БТА, че това е един от най-успешните проекти на организацията, осъществен в трансграничния регион на България и Македония. Той е поредният проект с екологична насоченост, реализиран от екипа на организацията, каза тя. Идеята е да се фокусира общественото внимание върху екологични теми и опазване на околната среда, да се насочи мисленето на хората към възможностите да се намали обемът на отпадъци от всяко едно домакинство. Биоразградимият отпадък, който представлява между 40 и 60 процента от отпадъците от всяка една къща или семейство, може да бъде полезен за домакинството, като се използва компостирането в домашни условия, поясни Любица Томова. Интересът от страна на обществеността, по думите й, е бил изключителен. На практика около 800 домакинства са снабдени пилотно с компостери за домашна употреба. Заедно с тях на желаещите да намерят екологосъобразен начин за оползотворяване на отпадъци от бита са раздадени разработените от екипа на проекта брошури и наръчници за компостиране и получаването на органичен тор с приложение в градинарството. Осъществени са информационни дни в 27 общини, посветени на домашното компостиране, като са проучени и възможностите за неговото прилагане в трансграничния регион. Като много успешна Любица Томова окачестви проведената масирана информационна кампания за популяризиране на компостирането като начин за намаляване на биоразградимите отпадъци. Екипът на Сдружението на югозападните общини вече мисли как да бъде надграден проектът и да бъде разширена и продължена тази дейност.
Отпадъците на три общини - Дупница, Бобов дол и Сапарева баня, вече се пренасят всеки ден в столичния квартал “Филиповци“, след като беше сключен договор с частна фирма за 2 години. Дневно се трупат около 50 тона отпадъци. Договорът със софийското дружество беше подписан на 9 януари. Така кризата с боклука в трите общини беше успешно избегната, за разлика от останалите шест общини в Кюстендилския регион, които все още имат проблеми до кои точно депа трябва да транспортират със собствена техника отпадъка си. Веднага след сключването на договора, следващия ден, първите количества отпадък, които събирахме, вече се извозват към тяхната база в квартал „Филиповци“ в София. Както е по договор – там се извършва сепарацията, заяви заместник-кметът на Дупница Красимир Георгиев. И кметът на Бобов дол Елза Величкова коментира, че клаузите на договора по сметосъбирането в миньорския град със софийската фирма се използва стриктно.
Парите от Международния фонд за централата ще се изплащат до 2022 г.
41 млн. евро допълнително получава България по Международния фонд
„Козлодуй". Решението беше одобрено от Асамблеята на донорите на фонда, които заседаваха в Лондон в края на миналата година. Средствата за управление на отпадъци от извеждането от експлоатация, които се отпускат в т.нар. ядрен прозорец, се увеличават с 27 млн. евро.
Донорите на фонда решиха срокът за разплащане на тези средства да се удължи до 2022 г. Освен тези средства на фонда се отпускат още 24 млн. евро за издръжка на проектите в ядрения сектор. Срокът за разплащането на тези суми пък е удължен до 2020 г.
С 10 млн. евро обаче е намалена сумата за извеждане от експлоатация на блокове 1-4 на АЕЦ „Козлодуй". Това е в резултат на икономии по проектите от първи и втори етап на извеждането от експлоатация на блоковете. Срокът за разплащания и в този сектор е удължен до 2022 г.
По програма ДЕЗИРЕ за подпомагане на битовата газификация донорите на фонда също одобриха промени. Занапред безвъзмездната помощ по програмата ще бъде до 30% от допустимите разходи, а цената за присъединяване ще се включва изцяло като допустим разход по проектите. По програмата до момента се покриваха до 20% от допустимите разходи без цената за присъединяване.
Българската страна поиска и удължаване на срока за действие на програма ДЕЗИРЕ до края на 2020 г. Тогава е крайният срок за изпълнение на проекти в неядрения прозорец на фонда. През първото тримесечие на 2018 г. предстои да бъде подписано ново споразумение за безвъзмездна помощ.