Фирмен профил
Фирмен профил
В община Пирдоп започна осъществяването на експериментален проект за разделно събиране на отпадъци. Припомняме, че за тази идея кметът на общината Ангел Геров спомена в Душанци на общественото обсъждане на бюджета на общината. Тогава той в аванс информира хората за новата си идея, която е с цел да намали общото количество отпадък и цената за депонирането му. Проектът, по идея на кмета Геров, е наречен „От врата на врата”. Както подсказва името, служители от администрацията обикалят всеки дом, раздават цветни чували и информират живущите за организацията по разделно събиране на отпадъците. На първо време, тази инициатива ще обхване 4-ти район на град Пирдоп (т.е. от ХВК-то до Гробищния парк, южно от реката). Хората следва да събират разделно хартия и пластмаса в предоставените им жълти и зелени чували. В жълтите чували ще се поставят пластмасовите отпадъци, а в зелените – хартиените. Заместник кметът Вера Бойчева обясни на гражданите, че ако акцията има успех в този район, съвсем скоро ще бъде въведена и в останалата част на града. При съвестно отношение към инициативата от страна на гражданите – същите ще бъдат компенсирани с отстъпка от таксата смет за следващата година. Извозването на чувалите ще бъде извършвано от специализирано превозно средство по график - всеки първи и трети петък от месеца. Общинското ръководство и администрация призоваха гражданите за отговорно и съвестно отношение към инициативата, за да се намали количеството битов отпадък, който се депонира на регионалното депо. Припомняме, че по предложение на кмета Ангел Геров таксата смет за тази година на жителите на Пирдоп не беше повишена. По тази причина се търсят начини за намаляването на боклука. След разделното събиране на растителните отпадъци, строителните отпадъци и сгурията дойде ред на хартията и пластмасата. Обмисля се и разделно събиране на стъкло.
До края на месеца ще бъде пуснат сайт, който ще осведомява как и къде столичани могат да изхвърлят отпадъците разделно. В район „Красно село“ пък са разлепени стикери с тази информация, като предстои да бъдат обхванати и други райони. Основните цели на проекта е да се променят навиците на гражданите и да се оптимизира процесът на управление на отпадъците. Сайтът за разделно събиране на отпадъците е готов почти на 100%, като той съдържа подробна информация за това кои са отпадъците и къде можем да ги изхвърлим. Ще бъдат качени и графиците за събирането на съответните съдове за смет, както и карта с точките, където са разположени в столичните райони. И тук не става дума само за цветните контейнери и боклуците, които се изхвърлят в тях, но и за опасните опаковки и вещества, а също и за електическите уреди и биоотпадъците. Николай Михайлов, старши експерт в дирекция „Управление на отпадъците“ в Столичната община уточни, че е добре да измиваме рециклируемите отдапъци преди да ги поставим в кофите. Преди официално сайтът да заработи, по проекта вече се изпълнява друг етап, който е разлепянето на информационни стикери по сивите контейнери в район „Красно село“. На тях са разпространени видовете отпадъци и къде могат да се изхвърлят. Петко Анчев, сътрудник в звеното „Зелена София“ към Асоциацията за развитие на София, което, освен че подготвя кандидатурата на града за зелена столица на Европа, прилага и политики за устойчиво развитие по отношение на екологията, разказа, че в следващите седмици ще се проследи какво се случва със стикерите и ще се измери ефектът от тях. Стикерът може да бъде свален от сайта на район „Красно село“, както и от този на Асоциацията за развитие на София, като Петко Анчев призовава гражданите да го разлепят в жилищните си сграда, за да се мултиплицира ефектът от него.
Нови, завишени изисквания за поддържане на чистота на строителните обекти, се въвеждат с изменения в Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична община. Промените са насочени към намаляване на запрашаването във въздуха, както на място, при изпълнение на строително-ремонтни дейности, така и при движението на специализирана строителна техника в градската среда, и са част от мерките, които Столична община предприема за подобряване качеството на атмосферния въздух в столицата. Промените в Наредбата вече са в сила след одобрението им и от Столичния общински съвет. Според новите изисквания възложителите и изпълнителите на строително-монтажни работи (СМР) в рамките на Столична община са длъжни както да поддържат постоянно чисто на мястото на изпълнение на СМР и около него с минимум 10 метра отстояние чрез метене и миене, както и да оросяват, покриват и предприемат други мерки, необходими за недопускане отделянето на прах при изпълнение на дейности по СМР в т.ч. товарене, разтоварване, разрушаване. Промените в Наредбата категорично забраняват замърсяването на пътните платна и/или местата за обществено ползване от машини и механизация с неизмити или замърсени гуми и ходова част; поставяне и/или разполагане на строителни материали, строителни отпадъци и земни маси и други предмети без съответното разрешение в общински имоти (тротоари, улици, зелени площи и др.), предназначени за обществено ползване; допускане на разлив на места за обществено ползване на смоли, петролни продукти или други материали, вещества и химикали; замърсяването на мястото на изпълнение на СМР, както и разстоянието от него – минимум 10 метра, както и отделянето на прах, при изпълнение на дейности по СМР в т.ч. товарене, разтоварване, разрушаване. Контролът на дейностите се извършва от Столичен инспекторат.
Държавният съвет на Китай изготви подробни правила за прилагането на закона за данъка за опазването на околната среда, който ще влезе в сила на 1 януари 2018 г. Правилата определят данъчните цели, базата за определянето на данъците, условията за намаляването им и освобождаването от тях, както и управлението по събирането им, според подписания от премиера Ли Къцян указ на Държания съвет. Те уточняват и обхвата на данъка за твърди отпадъци и централизират зоните за пречистване на отпадъчните води. В момента в Китай се събира „такса за замърсяване", но някои местни власти използват вратичките и освобождават предприятията от нея. От години регулаторите препоръчват системата на таксите да бъде заменена със закон. Новите правила също предлагат механизъм за сътрудничество между данъчните органи и органите за защита на околната среда, който да улесни обмяната на информация. Борбата със замърсяването е една от „трите трудни битки", които Китай си е поставил за цел да спечели през следващите три години.
Благоевград - югозападни общини - проект Представени бяха резултатите от проекта "Компостирай - насочени към природосъобразния начин на живот" Благоевград, 8 януари /Емил Михайлов, БТА/ На заключителна конференция днес бяха представени резултатите от изпълнението на проекта "Компостирай - насочени към природосъобразния начин на живот", осъществен от Сдружението на югозападните общини по Програмата за трансгранично сътрудничество между България и Република Македония. Той е на обща стойност 117 164 евро и продължи от октомври 2016 г. до януари 2018 г. Изпълнителният директор на Сдружението Любица Томова коментира пред репортер на БТА, че това е един от най-успешните проекти на организацията, осъществен в трансграничния регион на България и Македония. Той е поредният проект с екологична насоченост, реализиран от екипа на организацията, каза тя. Идеята е да се фокусира общественото внимание върху екологични теми и опазване на околната среда, да се насочи мисленето на хората към възможностите да се намали обемът на отпадъци от всяко едно домакинство. Биоразградимият отпадък, който представлява между 40 и 60 процента от отпадъците от всяка една къща или семейство, може да бъде полезен за домакинството, като се използва компостирането в домашни условия, поясни Любица Томова. Интересът от страна на обществеността, по думите й, е бил изключителен. На практика около 800 домакинства са снабдени пилотно с компостери за домашна употреба. Заедно с тях на желаещите да намерят екологосъобразен начин за оползотворяване на отпадъци от бита са раздадени разработените от екипа на проекта брошури и наръчници за компостиране и получаването на органичен тор с приложение в градинарството. Осъществени са информационни дни в 27 общини, посветени на домашното компостиране, като са проучени и възможностите за неговото прилагане в трансграничния регион. Като много успешна Любица Томова окачестви проведената масирана информационна кампания за популяризиране на компостирането като начин за намаляване на биоразградимите отпадъци. Екипът на Сдружението на югозападните общини вече мисли как да бъде надграден проектът и да бъде разширена и продължена тази дейност.
Пластмасите, хиляди различни съединения като PES, РЕ, PET, PA, които са изключително устойчиви и служат за какво ли не, отдавна са навсякъде. До днес човечеството е произвело около 8.3 млрд. т. Една голяма част е заровена в сметища, но се смята, че около 86 млн. т са в моретата. В момента дотам достигат между 5 и 12 млн. т годишно. Най-известни са огромните бунища насред Тихия океан - безкрайни площи, покрити с парчета от корабни и рибарски принадлежности, бутилки, найлонови торбички и всякакъв друг отпадък, който отказва да се разпадне. Много плажове представляват идентична гледка. Морските животни се заплитат в тях или ги поглъщат. Рибарите губят все повече заради повредени лодки, инструменти или улов на негодна риба. Курорти губят туристи заради грозните гледки.
Спасяването на света от пластмасите се превръща в основна цел на стотици организации и милиони активисти. За екологичното движение те са следващото глобално затопляне. Разбира се, за тях Виновен е капитализмът и неговите най-ярки представители като Coca-Cola, Procter & Gamble и McDonald's. В интернет и социалните медии е пълно със снимки на брандирани опаковки, умиращи животни и призиви за бойкот.
Реалността, разбира се, е доста по-сложна. От една страна, най-голям дял в замърсяването на моретата имат корабите, пристанищата и риболовната индустрия. Те обаче са „неизвестен извършител" - няма разпознаваема цел сред тях, която да генерира публично недоволство. От друга страна, около 94% от замърсяването от реките се случва в Азия и Африка. Европа, където има работещи системи за управление на отпадъци, дава едва 0.28%. Общо Взето, колкото по-бедна и слабо развита е една страна, толкова повече пластмасов отпадък изхвърля. Този феномен може да се види и в най-забитите села в България - деретата им са превърнати в бунища.
Историята има и друга, любопитна и невидима страна. Почти всеки любител на природата обича да ходи на планина и да спортува, тоест масово използваме екипировка - от гиганти като Adidas, Salomon и Н&М, до „зелени" брандове като Patagonia. Практически всеки техен продукт е изграден от устойчиви изкуствени влакна. При пране или когато бъдат изхвърлени във водна среда, любимите ни дрехи бавно отделят миниатюрни парченца с наноразмери, които проникват буквално навсякъде. Вече са открити къде ли не - включително Във водата, която пием, бирата, безалкохолните напитки, меда. Когато учените докажат връзка между тях и някои болести - а това неизбежно ще се случи - изведнъж ще се окаже, че масовият природолюбител е екологичният престъпник на бъдещето. Аз се познах, а вие?
Положението съвсем не е толкова отчайващо, колкото изглежда. Първо, природата не бездейства. Реалните измервания показват, че количеството пластмаси в моретата е около два порядъка по-малко от очакваното, тоест 99% от тях някак си са изчезнали. Едно от обясненията е, че все повече микроорганизми развиват способност да разлагат и изяждат пластмаси. Животът на планетата има огромен адаптивен капацитет и не търпи органичен отпадък, който да бъде загубен за хранителните вериги.
Второ, устойчивото развитие работи. В Европа има страхотни инициативи за прочистване на бреговете. Все повече са примерите за напредък в управлението на такива отпадъци и в страни като Индия и Бангладеш. Надигащата се лавина от потребителско недоволство принуди големите играчи от козметичната индустрия да се откажат от микропластмасите в продуктите си. Производители като BASE Dow Chemical и DuPont усещат натиска за работещи решения, като пътят е абсолютно ясен - нужни са пластмаси, които са с биологичен произход и наистина се разлагат във Водна среда сравнително бързо. Вече има множество такива разработки и в двете насоки - въпрос на време е приложението им да стане икономически обосновано. Дотогава Всеки от нас може да допринесе, като изхвърля отпадъка си на определените за това места.
Парите от Международния фонд за централата ще се изплащат до 2022 г.
41 млн. евро допълнително получава България по Международния фонд
„Козлодуй". Решението беше одобрено от Асамблеята на донорите на фонда, които заседаваха в Лондон в края на миналата година. Средствата за управление на отпадъци от извеждането от експлоатация, които се отпускат в т.нар. ядрен прозорец, се увеличават с 27 млн. евро.
Донорите на фонда решиха срокът за разплащане на тези средства да се удължи до 2022 г. Освен тези средства на фонда се отпускат още 24 млн. евро за издръжка на проектите в ядрения сектор. Срокът за разплащането на тези суми пък е удължен до 2020 г.
С 10 млн. евро обаче е намалена сумата за извеждане от експлоатация на блокове 1-4 на АЕЦ „Козлодуй". Това е в резултат на икономии по проектите от първи и втори етап на извеждането от експлоатация на блоковете. Срокът за разплащания и в този сектор е удължен до 2022 г.
По програма ДЕЗИРЕ за подпомагане на битовата газификация донорите на фонда също одобриха промени. Занапред безвъзмездната помощ по програмата ще бъде до 30% от допустимите разходи, а цената за присъединяване ще се включва изцяло като допустим разход по проектите. По програмата до момента се покриваха до 20% от допустимите разходи без цената за присъединяване.
Българската страна поиска и удължаване на срока за действие на програма ДЕЗИРЕ до края на 2020 г. Тогава е крайният срок за изпълнение на проекти в неядрения прозорец на фонда. През първото тримесечие на 2018 г. предстои да бъде подписано ново споразумение за безвъзмездна помощ.
От 1 януари се въвеждат промени при сметосъбирането и сметоизвозването в българските общини. Съгласно решение на Европейската комисия от днес трябва да бъде прекратена работата на 113 общински депа, които не отговарят на европейските екологични изисквания. Промените доведоха до проблеми ситуации на някои места. Такъв е случаят в Пазарджик и околността му. Кметът на областния град Тодор Павлов въведе бедствено положение в общината, за да отключи средства за извозване на отпадъците от града в началото на новата година. Причината е, че новото регионално депо е обект на жалби в Комисията за защита на конкуренцията и не може да започне работа. Това води създава проблем и в други градове в региона като Пещера, Септември и Велинград. От Министерството на околната среда съобщиха за БНР, че вече са издадени заповедите на районните инспекции по околна среда за затварянето на депата. До 31-ви декември са оставали за закриване само 17 депа на територията на Дупница, Благоевград и Бяла. В тези райони все още не са изградени регионалните депа, каквото е изискването на Еврокомисията. За тях правителството даде въможност да депонират битовите си отпадъци в съседни регионални системи, които отговарят на изискванията до изграждане на техните собствени. През 2018-та се очаква да бъдат готови регионалните депа в Благоевград и Бяла. Досега от планираните 55 регионални системи за управление на отпадъците, са изградени и въведени в експлоатация 51.
