Фирмен профил
Фирмен профил
Таксата за битови биоразградими отпадъци от кухни и заведения за обществено хранене във Варна, да бъде намалена наполовина, реши Правната комисия към местния парламент. Общинарите решиха размерът й да падне от 12 лева за кофа с вместимост 240 литра на 6 лева. Причината за намалението е, че в определения срок за тази година, в дирекция „Местни данъци“ на Общината са подадени само 2 декларации, които по-късно били оттеглени. С намаляването на размера на таксата, от градската управа се надяват да стимулират фирмите да използват услугата за разделно събиране на битовите биоразградими отпадъци, както и да се подобри събираемостта. Новата цена ще влезе в сила след промяна в Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, която ще бъде гласувана на предстоящата сесия на Общинския съвет. Срокът, в който фирмите трябва да подават декларации за съдове за битови биоразградими отпадъци е догодина до 1 март. Броят им се задава в зависимост от декларираните към 30 ноември на предходната година съдове. С прилагането на измененията за нов размер на таксата, от кметската администрация очакват да се спазват разпоредбите на Закона за управление на отпадъците и Наредбата за разделно събиране на биоотпадъци и третиране на биоразградимите отпадъци, като ще се намали обемът на депонираните отпадъци в съответствие с европейските изисквания и ще стимулира използването на услугата, която предоставя Общината. Варна извършва предварително третиране и оползотворяване на боклуците в Завода за преработка на твърди битови отпадъци в село Езерово, а друга част от тях се депонират на сметището край село Въглен.
Инициатива на Столична община цели да помогне в борбата с мръсния въздух и по-конкретно с една от причините за високите на нива на фини прахови частици - изгарянето на автомобилни гуми за отопление през зимата в по-бедни райони. Избраният подход на общината е гражданите да връщат старите си гуми в специални временни пунктове и така те да не бъдат събирани от хората, които ги слагат в печките си. Първият такъв пункт работеше през уикенда в ж.к. “Овча купел“ - един от районите с най-силно замърсяване. Предстои продължаването на инициативата в други квартали. Столичният инспекторат не може да следи какво хората горят в печките си, но може да ограничи достъпа до стари гуми като даде възможност на хората да не ги изхвърлят безразборно, обяснява Анета Савова от инспектората: Хората, които при смяната на гумите не са успели да ги предадат на лицензирани пунктове и са ги задържали в сервизни помещения, могат да се отърват от тях в един от трите стационарни пункта, обявени на страницата на Столична община. Целта на инициативата е да обхване несъбраните гуми, за да не попада този отпадък в печките и да замърсява въздуха.Колкото повече хора разберат за тази инициатива, толкова повече биха се отзовали, коментира гражданин на “Овча купел“, отзовал се на призива на общината. Трябва да бъде нещо, което от кампания да се превърне в постоянство, така че самите хора да знаят, че има такива възможности. Всеки един от нас има претенции към институциите. На първо място трябва да имаме претенции към самите себе си. Няма как да замърсяваме околната среда и да чакаме институциите да почистват след нас. В инициативата трябва да се включат пунктовете за смяна на гуми, смята друг човек, решил да върне старите “обувки“ на колата си: Денонощно се горят гуми. Това е начин за топлене и препитание на тези хора. Сигурен съм, че от инициативата ще има добър резултат. На път за насам видях няколко гумаджийници на бул. “Линкълн“, които бяха претъпкани със стари гуми. Би трябвало те да се възползват от инициативата, защото реално не знам къде ги изхвърлят. За двата почивни дни в “Овча купел“ са събрани 300 стари автомобилни гуми, отчитат от инспектората. Вероятно следващата седмица пунктове ще има в район “Младост“.
ООН публикува за втори път доклад за световното натрупване на електронни отпадъци - с невъобразими данни: 44,7 млн. тона електрически и електронни устройства с щепсели или батерии са влезли в боклука ни през миналата година. Това е равно на около 4500 Айфелови кули, се отбелязва в проучването. Всеки човек в света допринася средно с по шест килограма. Нарастващите доходи и спадащите цени на всичко - от слънчеви панели до хладилници - са увеличили електронния боклук с 8 процента спрямо 41 милиона тона при последната оценка през 2014 година. Ако изхвърлените хладилници, телевизори, фотоволтаични модули, компютри и мобилни телефони се транспортират с камион, то ще са нужни 1,2 милиона броя 40-тонни превозни средства. А експертите очакват обемът да нарасне с повече от една шеста до 2021 г. Никакъв друг вид битови отпадъци не се натрупва толкова бързо, колкото електронните отпадъци. Още по темата Магазините за "нулеви отпадъци" набират популярност Над 80% от отпадните води в света се вливат в реки и морета без пречистване Тъй като едва 41 държави по света са в състояние да регистрират обема електронни отпадъци, авторите е трябвало да отчетат общия обем след сериозни разкрития: те са търсили статистически данни по целия свят, като например за продажбата на ново и употребявано оборудване и техния жизнен цикъл, претегляли са след това данните, а където са липсвали и такива данни, са изчислявали самостоятелно. „Данните вече са солидни и устойчиви", казва един от авторите на доклада и директор на Програмата за устойчив кръговрат към Университета на ООН Рюдигер Кюр. А организацията се нуждае от тази база данни. Преди повече от две години ООН формулира 17 цели за устойчиво развитие, една от които е „Устойчиво потребление и производство". Събраните данни показват колко голям е проблемът с изхвърлянето на техническо оборудване. Досега едва 20 на сто от електронните отпадъци се събират и рециклират, въпреки че в устройствата под формата на суровини се съдържат злато, сребро, мед, платина или паладий на стойност от 55 млрд. долара. Вместо това съкровище да се събере, повечето устройства се изгарят, погребват - или хвърлят в депа и се демонтират при несигурни условия. Става дума преди всичко за бедни региони в страни като Гана, Китай или Индия. В същото време търсенето в по-бедните страни расте: тъй като цените на новите електрически и електронни уреди продължават да намаляват, все повече и повече хора купуват все повече и повече уреди. Преди всичко развиващите се страни са отговорни за ръста на електронните отпадъци: покупателната способност се повиши тук най-силно от 2000 г. насам и по този начин нараства и обемът на продаденото електрическо и електронно оборудване. В доклада си ООН разделя света на пет категории. В страните с най-ниска покупателна способност годишният темп на прираст на електронни отпадъци е 15%, във втората най-ниската категория електронните отпадъци растат с до 23 процента годишно. При най-заможните индустриализирани страни пък размерът на тези битови отпадъци се увеличава само със сравнително ниските 1,6% годишно. Малките уреди, като прахосмукачки, вентилатори, тостери, радиоапарати, електрически бръсначи, инструменти за измерване и контрол, представляват почти една трета от общото количество - почти 17 милиона тона. Тази категория нараства с 4% годишно. Големи уреди, като перални машини и сушилни, съдомиялни машини, печки, големи принтери и копирни машини, слънчеви модули, представляват една пета от всички електронни отпадъци, а авторите на проучването очакват тук годишен ръст от четири процента. По-бързо растат отпадъците от трета категория, посочена в доклада като „устройства за промяна на температурата", т.е. хладилници и фризери, нагреватели или климатици. Тази група се очаква да нарасне с шест процента годишно през следващите години. Понижение има само при екраните. Тъй като големите и тежките CRT монитори се подменят все повече от плоски екрани, тежестта на отпадъците също намалява - с по три процента годишно до 2020 г., според доклада. В края на краищата обаче имаме напредък, казва Кюр. Старите монитори все още съдържат много замърсители, като олово. Плоските екрани пък консумират, при същия си размер, много по-малко енергия. Въпреки това Кюр не може да се обзаложи за това дали използваните материали са по-екосъобразни. Едно е сигурно: макар че електронните отпадъци растат преди всичко в развиващите се страни, богатите държави ще трябва да действат. Въпреки че на Запад разпространението на електронните отпадъци спада, нивото е много по-високо. Така например през миналата година австралийците и новозеландците са произвели средно 17,3 килограма електронен отпадък на човек, а европейците - 16,6 килограма. В Азия отпадъците са по 4,2 килограма на човек, а в Африка – едва 1,9 килограма на глава от населението. Тази статистика не се променя значително дори от значително високата квота на рециклиране на Стария континент – 35 на сто.
Над 200 държави подписаха тази седмица резолюция за премахване на пластмасовото замърсяване в морета и океани, съобщи агенция "Ройтерс". Целта на делегатите е с този мащабен ангажимент да проправят пътя към правно обвързващ договор срещу изхвърлянето на пластмасови отпадъци в морета и океани, което е много сериозен световен проблем. Ако сегашните нива на замърсяване продължат с това темпо, до 2050 г. пластмасата в морето ще е повече от рибата, според данните на Програмата на ООН за околната среда (UNEP), която организира срещата в Найроби. Осем милиона тона пластмасови бутилки, опаковки и други отпадъци се изхвърлят всяка година в океана, убивайки морския живот и навлизайки в хранителната верига на хората, се отбелязва от UNEP. "В тази резолюция има много силно послание и идея. С нея вече имаме ангажимент да проучим правно обвързващ инструмент, както и други мерки и това ще бъде направено на международно ниво през следващите 18 месеца", коментира пред "Ройтерс" министърът на околната среда на Норвегия Видар Хелгесен. Норвегия, която инициира резолюцията, вече се е сблъскала и изпитала от първа ръка доказателствата за щетите от замърсяването на моретата с пластмаса. "Открихме например микрочастици от пластмаса вътре в мидите, които традиционно ядем в Норвегия", посочва като пример Хелгесен. Той разказва и за трагичен случай от януари тази година, когато рядък вид кит е бил заседнал на плажа заради изтощение и в крайна сметка е трябвало да бъде убит. В корема му са били открити 30 пластмасови торби. Китай е най-големият производител на пластмасови опаковки и съответно на пластмасови отпадъци, но е започнал да полага усилия в посока да ги редуцира, заяви ръководителят на UNEP Ерик Солхайм. "Ако има една нация, която в момента се променя повече от всеки други, това е Китай ... скоростта и решимостта на правителството да се промени е огромна", каза Солхайм, който "иска да види как правителствата забраняват и преработват някои опаковки". "Нека премахнем продуктите, от които не се нуждаем," призова той. Съгласно резолюцията страните се съгласяват да започнат да следят официално количеството пластмаси, които отиват в океана. "Макар все още да няма обвързващ договор, има значителен напредък ... 39 правителства обявиха нови ангажименти за намаляване на количеството пластмаси, влизащи в морето", заяви шефът на общественото застъпничество в UNEP Сам Барат. Чили, Оман, Шри Ланка и Южна Африка обявиха мерки, включително забрана на пластмасови торбички, нови морски резервати и увеличаване на количествата за рециклиране.
Модерна софтуерна италианска програма за управление на отпадъци е представена в община Перник, съобщи общинският пресцентър. Партньорство с италианската фирма е установено по време на изложение в италианския град Римини, в което са участвали и представители на пернишката общинска администрация. На презентацията е присъствала и Веска Георгиева - директор на Столичния инспекторат. Надявам се скоро в Перник да имаме по-добри възможности да поддържаме града чист, е споделила кметът Вяра Церовска. С евентуалното прилагане на новата софтуерната система всяко домакинство ще плаща такса спрямо отпадъка, който отделя на принципа "Плащам толкова, колкото цапам". Новата система е въведена в много общини в Южна Италия, в момента се водят разговори в София и Бургас.
По европейски проект в региона бяха раздадени компостери на близо 800 домакинства, а първите впечатления на ползвателите обобщиха в препоръки за установяване на трайни политики. Европейските пари, които осигуриха първите стъпки в компостирането са по проект на Сдружението на Югозападните общини които работят в партньорство със сродни организации от Македония. С представители на 27 общини от Югозападна България и Югоизточна Македония, обхванати от проекта, са обсъдени потенциала за компостиране на национално, регионално и местно ниво; анализирани са разходите – ползи при подготовка на проекти на общинско ниво; коментирано е и социологическо проучване, проведено сред населението в трансграничен регион на Югозападна България, относно социалните нагласи на респондентите и финансовите ползи от процеса компостиране. И смело обобщиха препоръки към общинските власти: Въвеждането на разделно събиране сред обхванатите общини, на територията на които действат Регионални сдружения по управление на отпадъците, е предпоставка за въвеждане на компостиращи системи за тези територии; Разработването и прилагането на Регионални планове за управление на отпадъците трябва да включва широка информационна кампания за местните общности, в която да бъдат разяснени ползите от дейностите по компостиране, така че по-голям процент от населението да се включи в него; Пилотното изпълнение на проекти, които включват дейности по въвеждане на домашни компостиращи системи, могат да бъдат ползвани с постигнатите от тях резултати като добра практика, която да бъде мултиплицирана и сред други общини; Положителните нагласи на местните общности са елемент, който трябва да бъде използван от местните институции при изпълнение на общи мерки и програми за опазване на околната среда, посредством дейности по компостиране; Земеделските стопани, извършващи дейности и регистрирани в службите по Земеделие към Регионалните звена на Държавен фонд „Земеделие“ могат да бъдат подпомагани целево с лични компостери, които да ползват за дейността си; Възможностите, които предоставят Оперативните програми на общините, трябва да бъдат използвани като финансов инструмент за въвеждане на компостиращи инсталации и изграждане на екологосъобразна инфраструктура на територията на Регионалните сдружения по управление на отпадъците в Югозападна България; Промяната на обществените нагласи в полза на дейности по компостиране е възможна посредством оповестяването на финансовите ползи от него в дългосрочен аспект.
Ивелина Веселинова Василева е министър на околната среда и водите във второто правителство на Бойко Борисов 2014 г. и експерт по европроекти. Родена на 8 октомври 1969 г. в Бургас. Завършва ГПАЕ „Гео Милев“, а после магистратура по английска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Директор е на звеното за управление на проекти във ВиК ЕАД Бургас, след което е мениджър в Европейски информационен център в Бургас. От 2009 г. заема заместник-кметския пост по евроинтеграция и екология в община Бургас. От 2009 до 2013 г. Василева е заместник-министър в Министерството на околната среда и водите. В момента е председател на Комисията по околна среда и водите в парламента.
- Г-жо Василева, идва краят на годината, а с нея става и ясно и колко ще се плаща догодина – общините решават колко ще е такса смет за 2018 г. Можете ли да ни кажете откога ще започне да се променя това и имат ли готовност вече общините да започнат да работят по нов начин на определяна на размера на налога за боклук след промените в Закона за местните данъци и такси? - Новото законодателство предвижда замърсителят да плаща колкото изхвърля. Това е и законодателният принцип в европейското законодателство, който отразява справедливостта по определянето на такса смет. Все пак това е такса за услуга, която трябва да е адекватна на количеството генерирани отпадъци и новият закон залага възможности за определяне как да става това зависимо от желанието на общината. Всяка община може да приложи тази нова методика и чрез ползването на определен брой контейнери на потребителя, или чрез въвеждането на торби, с които да се отчита количеството на генерираните отпадъци и в случай че няма възможност – и на брой жители и това е голямата промяна. Тя реално не е толкова голяма, защото и в законодателството до този момент това стоеше като възможност. Даже текстовете, които са още от 96 г. гласят, че таксата се определя на база генерирано количество, а ако няма възможност да се направи това, се прилагат допълнителни методи, включително и данъчна оценка на имота. - Но всички общини в България определят такса смет именно по този начин? - Да, заради липса на подготвеност на системите за проследяване, регистрация и т.н. и сега първоначалното предложение беше това да влезе като промяна още през следващата година. Но имаше отлагателен срок, за да могат общините да се подготвят и реално в текстовете на закона беше въведено изискване този метод да бъде прилаган от 2020 г. - А ще успеят ли общините да се подготвят за това? - Имаше становище от Национално сдружение на общините точно поради опасения, че няма да успеят да се подготвят навреме, беше въведен този отлагателен срок, който е приемлив за общините. Това е становище и на общините и по тази причина в хода на дискусиите по закона беше въведен отлагателният срок. А дали ще успеят, зависи от мобилизацията на ниво общини, адаптиране на системите за регистрите, които се водят, свързването на системите за регистрирането на таксата с данните за живущите в населеното място, обитаемостта на имотите. Така че тепърва предстои и в закона предвидено да се разработи наредба от Министерство на финансите, която детайлно да разпише изискванията, които са приложими. Така че се надяваме в рамките на 2 г. оставащо време общините да имат готовност да въведат този модел. Но от гледна точка на екологичното законодателство, на принципите, които са възприети в европейското право, това е справедливият подход, всеки трябва да заплаща, за това, което получава – таксата трябва да съответства на генерираното количество отпадъци. - Има доста въпросителни обаче. Как, например, ще ми се изчислява на мен такса смет– живея в блок в апартамент, с още 20 апартамента? - Има общини, които са въвели този пилотен модел и вече са доволни – например община Свиленград скоро представиха модела, който са въвели и при тях върви добре. Така доста проблемно е въвеждането на този модел в големите населени места, в които има блокове с апартаменти и там е трудно е да се направи диференциацията. В общините с еднофамилни жилища и имоти с дворове, там е лесно да се приложи. По трудно и предизвикателно е в големите градове, но там може да се прави комбинация от различни методики. Например може да се приложи методиката брой жители в имот, но това е въпрос на избор от страна на общините, на изчисления, естествено на решения на Общинските съвети, защото тези такси се залагат в общинските наредби за такса битови отпадъци. - Много съмнително звучи този подход – да се изчислява таксата на база отпадъци със специални торбички. Няма ли риск в България, по български съседите да започнат да си хвърлят боклука във вашия контейнер? Доста неизяснено е. - Това са методи, които се прилагат в други европейски държави, но там системата е съвсем различна – реално всеки един потребител, примерно в търговската мрежа си купува торбичка и купувайки тази торбичка, той заплаща таксата си. - Тоест плаща данъка още в магазина? - Да, все едно в магазина отивате, купувате си торбичка и плащате с нея таксата си и вече тази торбичка си е при вас и след това я изхвърляте и сметосъбиращата фирма минава, за да я събира. Това се прилага примерно в Белгия, в Холандия е този принцип. И други държави. Зависи си какво се избере като подход и метод за формиране на таксата. - А тя все пак ще се повиши за гражданите и ще намалее за фирмите, това са очакванията? - Това отново е предмет на изчисления. Всъщност това, което се отразява толкова време от страна на бизнеса е, че на фона данъчна основа и площ (както се формира сега такса смет), по скоро не дава възможност реално да се отчете какво точно се генерира и отработва и заплаща и едва ли не – несправедливо се натоварва бизнесът спрямо битовите потребители. Но според мен това не е съвсем коректно защото и към настоящия момент голям част от фирмите, ако не и 90% от фирмите, още в началото на годината те си заучават един механизъм, който се прилага от общините. В началото на годината те заявяват колко контейнери искат да ползват и плащат на база заявените контейнери, примерно казват – аз генерирам отпадък в обем еди колко си килограма и се заявяват, че на ежегодна база ще ползват примерно по два контейнера и се таксуват два контейнера. Така че това е спорно дали ще се увеличи и колко. По скоро този механизъм и този метод цели друго – увеличаване на усилията за ограничаване на количествата генерирани отпадъци, от генериране на разделно събиране на отпадъци, защото вече всеки един човек като знае, че той плаща точно за това, което генерира, той ще се стреми да събира хартията отделно, да събира стъклото отделно и когато не го таксуват за това, а го таксуват само за общия отпадък, той ще се стреми да събира колкото е възможно по-малко и по този начин се постигат и целите, които са заложени в закона. А общата цел е намаляване на количеството отпадък, който се депонира, без да бъде преработван. Идеята е отпадъкът да не се третира като ненужен боклук, а като ресурс и всичко, което е ценно, да се извлече. Това са инвестиционните проекти, за изграждане на инсталации за разделно събиране, за сепариране, за рециклиране, обработка на отпадъка и в това число, хартията, пластмаса, стъкло и биоразградимите отпадъци. Като в последно време изградихме много инсталации, които могат да преработват, включително и хранителни отпадъци, и зелени отпадъци, така че да се превръщат в полезни продукти – в компост, в топлоенергия, електроенергия и т.н. Това е смисълът на политиката и прилагайки принципа, замърсителят плаща или плащаш колкото изхвърляш и вече могат да задействат и други стимулиращи механизми, за да се обърне погледът и да се третира отпадъкът като ресурс. Това е наистина предизвикателство за общините и трябва да се работи заедно, за да не се получи срив в системата, а да се получи желаният ефект и за хората, и за общините, ако щете. Защото самите общини могат да развиват икономическа дейност и да генерират обратно да се връщат в хазната приходи от преработката на отпадъците. - Въпросът е да имат и възможност за преработка, има ли такива общини? - Да, ето например, в Бургас – регионална система, със система за разделно събиране на отпадъка за третиране на биоразградимите отпадъци сега общината посочи и пакет и за анаеробно разграждане на биорагздаимите отпадъци. Това са инструменти, които подпомагат общините и се ползва, разбира се, максимално отпадъкът, който се хвърля директно на депо, защото хвърляйки го директно на депо, се замърсява почва, води, въздух, а реално ти един вид хвърляш ресурс, полезни компоненти. Така че това е смисълът на законодателството, от там-нататък общините трябва да работят върху намирането на най-разрешимия на спецификата на съответната община модел. - С извинение, но в една циганска махала, какво ще стане там. Да речем Столипиново, там дори не се знае кой живее, генерира се най-много боклук от навсякъде? Коя методика е най подходяща за там? - Това е, че трябва да се възпитава и обществото за това, че тези усилия водят към ползи, и за хората, и за природата и в икономически аспект, отново водят до генериране на допълнителни приходи за бюджета на общината. А иначе това трябва да е част от общите усилия – ето вие казвате, не се знае кой живее, това е задача на общината – да знае, да са регистрирани гражданите и разбира се, всеки един от гражданите да носи своята отговорност. Тук трябва да се съчетават и санкционните механизми – тези, които отказват да се съобразяват с изискванията на закона, на нормативната уредба, на правилата, на наредбите в общината, да носят и своята отговорност. - А какви са санкциите, предвидени в закона? - Има санкционни механизми при замърсяване, при недопускане на формиране на нерегламентирани сметища, екоинспектори в общините отговарят за това. Общините имат отговорност да изградят система за събиране на отпадъци, за да помагат, подкрепяйки да разчитат на системата, която се грижи вече за транспортирането на събрания отпадък и т.н. Това са законовите рамки и от там-нататък прилагането вече зависи от спецификата на населеното място.
Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) ще отпусне 75 597 700 лв. за политики в областта на защитата и ползването на природните компоненти, съобщи изпълнителният директор Ренета Колева. Тя представи отчета за 2017 г. и обяви приоритетите за 2018 г. пред Комисията по околна среда и води в парламента. Отпуснатите средства ще бъдат използвани за финансиране на бюджетните програми "Оценка, управление и опазване на водите в Република България","Интегрирана система за управление на отпадъците, опазване на земните недра и почвите', "Съхраняване, укрепване и възстановяване на екосистеми, местообитания, видове и генетични ресурси", "Управление на дейностите по изменение на климата". През т. г. предприятието е финансирало програми на стойност 42 586 232 лв, като 40% от тях са за осъществяване на ВиК проекти, допълни още Ренета Колева. Основен предмет на дейността на ПУДООС е реализацията на екологични проекти и дейности в изпълнение на стратегиите и програмите в областта на околната среда. То безвъзмездно финансира екологични проекти на общини, отпуска заеми за финансиране на екологични проекти и дейности на общини, физически и юридически лица, както и неинвенстиционни проекти и дейности, способстващи за осъществяване на политиката на МОСВ.
